Определение № 126 от 25.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 2066/2011 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по повод частна жалба от Ц. Г. И. против разпореждане, постановено по в.н.о.х.д. № 1643/11 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната му жалба против присъда от 18.05.2011 г. по същото дело. Атакуваното разпореждане е постановено след указания на ВКС за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, дадени на СГС с разпореждане от 15.06.2011 г. на председателя на ІІ н.о. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е върната правилно, а постановената от Софийски градски съд присъда не подлежи на касационна проверка в обжалваната потвърдителна част. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 18.05.2011 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1643/11 г. Софийски градски съд е отменил присъда № 24 от 16.06.2010 г. по н.о.х.д. № 8319/08 г. на Софийски районен съд, като е признал за невиновен подсъдимият Ц. Г. И. да е присвоил в периода от 04.11.2003 г. до 30.12.2003 г. в качеството си на длъжностно лице – куриер по направление офис София в [фирма] пари, собственост на посоченото Е. в размер на 69.12 лева, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази, както и за извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 НК при условията на продължавано престъпление - чл. 26, ал. 1 НК и за разликата от 1671.20 лева до 1740.32 лева. Със същата присъда СГС е потвърдил първоинстанционната в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. по чл. 201, пр. 1 НК за това, че на 30.12.2003 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице куриер по направление офис София във фирма [фирма] – [населено място], е присвоил чужди пари, собственост на посочената фирма в размер на 1671.20 лева. Предмет на касационното обжалване по глава двадесет и трета от НПК са актовете, посочени в чл. 346 НПК. Постановените от окръжните съдилища нови присъди са обхванати от точка втора на цитирания текст. Въззивната присъда на СГС е нова по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК само по отношение на новия оправдателен диспозитив, който И. няма правен интерес да обжалва. Потвърдителната част на въззивната присъда не е нова присъда, доколкото не е налице ново произнасяне по въпросите по чл. 301 НПК, поради което тази и част не подлежи на касационна проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. Воден от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК съставът на трето наказателно отделение на Върховният касационен съд