Определение № 336 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Д.-Л., чрез процесуалния представител адв. Р., против определение № 253/23.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 305/2022г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която съдът е определил парична гаранция в размер 7 000 лева и е постановил да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията в посочения размер. В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно. Сочи се, че по делото са представени достатъчно убедителни доказателства, обосноваващи вероятната основателност на предявените евентуални искове за заплащане на неустойка и задатък, поради което съдът неправилно е приел, че обезпечение следва да се допусне при условията на парична гаранция. Моли се определението да бъде отменено в обжалваната част. В изложението по чл.284, ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в атакуваната част в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния обуславящ резултата по конкретното дело въпрос: дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал.1 ГПК когато длъжникът по двустранен договор се отказва от изпълнението му едностранно, чрез отправено до другата страна по договора изявление за разваляне. Според частния касатор по така формулирания материалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт, но е недопустима, тъй като изхожда от молителя в обезпечителното производство, в полза на който е допуснато обезпечението, макар жалбата да е ограничена до обжалване на определената в тежест на молителя парична гаранция. За да направи този извод, съдът съобрази следното: С обжалваното определение, съставът на Пловдивския апелативен съд е отменил определение № 149 от 15.06.2022г. по ч.гр.дело № 1579/2022г. на ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на В. Д.-Л. за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които възнамерява да предяви против „Олимпия Парк” ЕООД за заплащане, на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД, на сумата 25 690 евро и за плащане на сумата 11 656,05 евро-неустойка по §4, ал.3 от анекс №1/13.10.2021г., във вр. с т.16.1.3 от предварителен договор, дължима за периода от 03.09.2021г. до 05.05.2022г. и вместо това е допуснал обезпечение на бъдещите осъдителни искове, чрез налагане на възбрана върху конкретно индивидуализирани недвижими имоти, при условията на парична гаранция в размер 7 000 лева, вносима от молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр.3 ГПК определението на въззивния съд, с което се допуска обезпечение за първи път, подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. С тази разпоредба се предвижда възможност за защита на ответника по обезпечението в хипотезата, в която се допуска обезпечение за първи път от въззивния съд, доколкото в този случай на ответника не се връчва препис от частната жалба на молителя срещу първоинстанционния акт. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение за първи път от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК-ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Смисълът на разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение е, че по правило определенията относно допускане на обезпечение подлежат на двуинстанционно обжалване, като законодателната промяна, въвеждаща и касационен контрол, е с цел предоставяне на равна процесуална възможност за всяка от страните в обезпечителното производство. В случая въззивното определение, с което за пръв път е допуснато обезпечение, би било обжалваемо единствено от ответника „Олимпия Парк” ЕООД. С постановяване на определението на Пловдивския апелативен съд за молителката вече е извършена двуинстанционна преценка на основателността на молбата й за допускане на обезпечение, която преценка поглъща и преценката на условията, при които следва да бъде допуснато, каквото условие е паричната гаранция. По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение