Определение № 308 от 03.05.2012 г. на ВКС по д. № 243/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. срещу въззивното определение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №159/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторката, поради неотстраняване на нередовностите й. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: следва ли с отказа от освобождаване от държавна такса на ищеца да се прекрати исковото производство или на ищеца следва да се предостави възможност да обжалва отказа и да внесе определената държавна такса. Намира, че въпросите имат значението по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК „за усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения”. За да върне исковата молба и прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че дадените на ищцата указания при оставянето на исковата молба без движение: да посочи трите имена и адреса на ответника или на законния му представител, да уточни исковата сума, посочена в обстоятелствената част в евро, а в петутима на исковата молба – в лева и да внесе държавна такса, не са изпълнени, което е основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 от ГПК. Със същото определение е намерил за неоснователна и е отхвърлил подадената след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите молба на ищцата за освобождаването й от държавна такса. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 от ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда, които не са в зависимост от материалното положение на ищцата и за неоснователността на искането й за освобождаване от д.т. са споделени от въззивния съд в обжалваното определение. При тези данни въпросите в изложението към частната жалба не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според целта и съдържанието на тези предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.. Законът е ясен и непротиворечив, а въпросите по прилагането на чл.83, ал.2 и чл.129, ал.3 от ГПК са разработени в съдебната практика, вкл. в тази на ВКС – напр. опр. №173 по ч.т.д. №458/08 г. на ВКС, второ т.о., по ч.т.д. №359/10 г. на второ т.о. и др. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и ВКС на РБ, трето г.о.