Определение № 721 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 365/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 170/ 10.01.2011 година на О. И. А. и Е. С. А., и двамата от [населено място] чрез адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 902 от 22.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 234/2010 година на АС-София. С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 5128 от 24.11.2009 година по гр.д. Nо 1029/2006 година на Софийския градски съд по уважен положителния установителен иск за собственост на основания чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ заявен от Е. И. А. на 1/3 идеални части от недвижим имот - три магазина в [населено място], обединени в един на площ от 120 кв.м., ул.”Р. „ Nо 166 и уважения иск по чл. 431 ал.2 ГПК/ отм/ за частична отмяна на НА Nо */2002 година, НА Nо */1999 година и НА Nо */2002 година за разликата над 4/6 идеални части до 1/3 идеална част, притежавани от Е. А., както и в частта по уважените облигационни претенции срещу всеки един от касаторите- ответници, на основания чл. 30 ал.3 ЗС и присъдените разноски по делото. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 т .1 ГПК, като се поддържа, че въпросът за правната квалификация на един недвижим имот, придобит по време на брака на страните на основание придобивна давност, прекратен към 1987 година поради смъртна единия съпруг, е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 5-72 и Решение Nо 241 / 04.04.1989 година на ВС- II отд. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК и по въпроса за необходимостта за участие по делото съпруга на участваща страна- приобретател по сделка на спорното вещно право ката необходим другар по см. на чл. 175 ГПК/ отм./, но без да се сочи конкретно основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК и без приложение на съответна съдебна практика или друга обосновка. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. А., с който защитата – адв.Д.М. – САК оспорва наличието както на основания за допустимост на касационното обжалването поради лисата на точно и конкретно формулиран процесуално-правен или материално-правен обуславящ изхода на спора въпрос ,така и основателността на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразност на въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото касаещи цената на заявените искове над минимално определения от законодателя праг от 5000 лв., покриващи се с данъчната оценка на недвижимия имот и паричната стойност на облигационните искове и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Основният въпрос, предопределил изхода на спора е този, дали процесните магазини, реституирано по силата на ЗВСОНИ и ЗВСВНМРА имущество, са лична собственост на общия на страните наследодател И. Н. А.- починал 1987 година или са имущество, в режим на съпружеска имуществена общност със преживялата съпруга- Е. А., респ. последната има права и на лично основания-придобивна давност. Решаващият –въззивен съд е направил самостоятелни фактически и правни изводи, приемайки, че процесните магазини са лично имущество, придобито преди сключването на брака на И. А. и Е. А. от 1941 година. След преценка на наведените доводи на касатороте и цитираната съдебна парвтика, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, 2 и /или 3 ГПК. Поставеният материално-правен въпрос за правната квалификация на един недвижим имот, придобит по време на брака на страните на основание придобивна давност, прекратен към 1987 година поради смърт на единия съпруг, не може да се приеме, че е произнесен от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 5-72 и Решение Nо 241 / 04.04.1989 година на ВС. Посоченото от ищцовата страна придобивно основание на правото на собственост е „ Записка от 02.02.1938 година на III Нотариус при С. областен съд Протокол за съдебна доброволна делба, извършена по частно гражданско производство Nо 1175/1937 година на Второ отделение при С. околийски съд „ по силата на която делба процесните магазини са получени в дял от общия наследодател И. А.. Съдът не е обсъждал в мотивите на решението си констативния нотариален акт Nо 22 / 1977 година, с който по отношения на единия от магазините / обединен в общ магазин –предмет на иска по делото/, е признато като последващо придобивно основание на правото на собственост изтекла в полза на И. А. придобивна давност/ именно по врме на брака му с касатора Е. А./ и нейните последици. След като с посоченото въззивно решения няма произнасяне на съда по конкретния, формулиран с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК въпрос, то очевидно в производството по чл. 288 ГПК че би могло да се прецени наличие на релевираното основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК- а именно произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата/ ППВС 5-72/ или противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос –т.е. основания в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. И. процесуално-правен въпрос - за необходимостта за участие по делото на съпруга на участваща страна- приобретател по сделка на спорното вещно право ката необходим другар по см. на чл. 175 ГПК / отм./, на първо място не е от категорията на обуславящите изхода на спора по делото. Само въпрос, в смисъла на правен проблем, мотивирал съда за крайните му по съществото на спора, може да се третира като „въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК „, в която насока за разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС т.1 .Липсата на произнасяне от страна на съда по конкретен правен проблем в рамките на разгледания спор, поставен от страните като възражение, довод или защитна позиция, не предполага възможност за преценка и произнасяне в рамките на допустимостта на касационното обжалване, а само в рамката на проверка на законосъобразността на въззивното решение в производството по чл. 290-293 ГПК, при допуснато касационно обжалване. На второ място, дори и посоченият въпрос да би бил въпрос, обусловил изхода на правния спор, то без касаторът / респ. защитата му / да сочи конкретно основание за допустимост в приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК т.е. дали се касае до противоречие по въпроса със задължителната практика на ВС/ВКС т.е. до т.1, или въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата – т.е. хипотезите на т.2 или е налице необходимост от произнасяне на ВКС, обоснована с конкретни аргументи, т.3 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика с цел точно приложение на закона и развитие на правото, ВКС не може да се произнесе по исканата селекция, тъй като няма правото да нарушава диспозитивното начало и да излиза извън рамката на сочените от страната касатор основания. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия