Определение № 403 от 11.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1374/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 24 / 17.01.2013 год. по ч.т.д.№ 645 / 2012 год. на Върховен касационен съд, второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна касационна жалба против определение от 30.11.2011 год. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№ 15058 / 2011 година. Със същото е потвърдено определение от 23.11.2010 год., постановено от Софийски районен съд, ГО, 69 състав по ч.гр.д. № 53780 / 2010 год., с което е оставено без разглеждане искането на страната за продължаване срок за депозирането на отговор на връчен й съдебен документ, в производство, образувано по реда на Регламент № 1393 / 2007 год. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на предходния касационен състав, с доводи основани на чл.7 от Регламента, предпоставящ за връчването да намери приложение законодателството на държавата на получаващия орган, т.е. действащият ГПК .Предвид неприложени към връчвания документ, в съответен превод, макар описани, доказателства, жалбоподателят счита, че с оглед чл.7 от Регламента в компетентността на получаващия орган е и преценката относно валидността на връчването на такъв документ, което е предпоставяло съдът да откаже такова до представяне на приложенията към исковата молба, какъвто не е предмета на искането му, отправен до съда. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.2 пр. 2 ГПК. За да остави частната касационна жалба без разглеждане, съставът на второ търговско отделение на ВКС е преценил, че въззивното определение не е от категорията обжалваеми касационно определения по чл. 274 ал.3 ГПК, тъй като не е преграждащо за развитието на производството, образувано за връчване на съдебен документ, по реда на Регламент № 1393 / 2007 год., нито със същото се разрешава по същество материалноправен спор, свързан с предмета на производството, нито се прегражда разрешаването на такъв спор. Тези изводи са основани на предмета на определението на първоинстанционния съд - като определение по движението на делото, с непреграждащ характер и за което не е предвиден инстанционен контрол. Изложените от жалбоподателя съображения не касаят допустимостта на касационното обжалване, в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,отречена от предходния състав на ВКС. Формалното наличие на посочена в мотивите на определението ответна страна / очевидна техническа грешка /, не предпоставя недопустимост на определението или основание за връщането му за поправка на очевидна фактическа грешка, като нерефлектиращо върху диспозитива му. Настоящият състав намира, че мотивите на атакуваното определение следва да бъдат споделени, досежно характеристиката на първоинстанционното определение, като непреграждащо развитието на производството и неразрешаващо по същество материалноправен спор, свързан с предмета на същото, предвид което и необжалваемо .Необжалваемостта на първоинстанционното определение обуславя недопустимост на въззивното определение по потвърждаването му след разглеждане по същество, въпреки недопустимостта на частната жалба, неотговаряща на никоя от предпоставките по чл.274 ал.1 ГПК. Не се касае за определение с предмет отказ за продължаване на процесуален срок за дължимо в конкретното производство действие, т.е. за искане с правно основание чл.63 ГПК. Предметът на производството по връчване на документ, по реда на Регламент № 1393 / 2007 год., се изчерпва с процедурата по връчването - с приемане на документа или отказ за приемането му, на изчерпателно посочените в чл. 8 от Регламента основания, в който случай разпоредбата изрично урежда правомощията на получаващия орган. Дори искането да би било квалифицирано по чл. 63 ГПК, с оглед формално претендираното „продължаване на срок „, определението на съда отново би било необжалваемо. С прекратяването на производството по връчването на съдебния документ / призовка, а не искова молба, макар възпроизвеждаща обстоятелствата и доказателствата по същата /, обаче, формално удостоверено с разпореждане от 04.02.2011 год., към момента на подаването на частната касационна жалба, за [фирма] се явява отпаднал правния интерес от последващо атакуване на недопустимото, с оглед гореизложените съображения, въззивно определение, поради което и крайният извод на съда за процесуална недопустимост на частната касационна жалба следва да бъде споделен. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение