Определение № 163 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1396 от 20.10.2021 г., подадена на „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния представител адв. Х. И., против определение № 193 от 27.09.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 360/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено определение № 54 от 01.06.2021 г. по гр. д. № 928/2021 г. на Районен съд - Дупница, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от „Юробанк България” АД иск по отношение на Х. Й. А.. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по конституиране на наследниците на починалата преди завеждане на делото ответница. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата В. П. А. не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение е потвърдено определение № 54 от 01.06.2021 г. по гр. д. № 928/2021 г. на Районен съд - Дупница, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от „Юробанк България” АД иск по отношение на Х. Й. А.. Въззивният съд е констатирал е, че производството е образувано по искова молба от „Юробанк България ” АД срещу В. П. А. и Х. Й. А., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 33Д. В исковата молба ищецът е посочил, че ответницата Х. Й. А. е починала на 06.08.2020 г., което се установява от представена справка в Национална база данни „Население”. Съобразявайки, че исковата молба е депозирана на 14.05.2021 г., съдът е приел, че делото, заведено след смъртта на ответницата е недопустимо и правилно е прекратено от първоинстанционния съд. Във връзка с оплакванията в частната жалба е изложил, че Х. Й. А. не е придобила качеството на страна в процеса, съответно не са налице предпоставките на чл. 227 ГПК за конституирането на наследниците й по закон като страна по делото. Касационният съдебен състав не констатира наличието на служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е формулирал следният въпрос: „Възможно ли е съединяване на осъдителен иск с преюдициално охранително производство по реда на чл. 51 ЗН, когато за ищеца не са ясни наследниците на починал ответник преди подаване на исковата молба в съда или е необходимо задължително провеждането на отделно производство?“. Сочи се, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, например определение № 175 от 09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2892/2019 г. на ВКС, II г. о., определение № 106 от 09.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1899/2017 г. на ВКС, III г. о. и решение № 265 от 11.05.2021 г. по в. ч. т. д. № 430/2021 г. на САС, както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатия от жалбоподателя въпрос. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. Поставеният въпрос, жалбоподателят свързва оплакванията си, че предвид изрично заявеното в исковата молба твърдение, че ответницата Х. Й. А. е починала, съдът е следвало да процедира по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, които обаче са неотносими, тъй като процедурата за даване на срок на наследниците да заявят дали приемат наследството е приложима при смърт на страна в процеса. Въззивното определение е съобразено със задължителната практика – т. 2 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема, че предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК /респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Релевантно е, че банката е разполагала с възможността преди завеждането на исковете срещу тези ответници да сезира районния съд с искане по 51, ал. 1, изр. 1 ЗН, за определяне срок на лицата, които имат право да наследяват, да заявят, дали приемат наследството, от която възможност не се е възползвала. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, се обезсмисля произнасянето по поддържаните от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение