Определение № 512 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд, Търговско отделение, решение № 230 / 27.10.2011 год., с което е потвърдено решение № 4 / 25.03.2011 год. на Разградски окръжен съд по т.д.№ 35 / 2009 год. в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма] против [фирма] искове за сумата от 230 091,19 лв., ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска – обезщетение за вреди в причинна връзка с поведение на ответника, санкционирано като нарушение по Закона за защита на конкуренцията / З. /, установено с решение № 866 / 09.10.2007 год. по преписка № К. 217 / 2007 год. на Комисията за защита на конкуренцията / К. /, потвърдено с решения на тричленен и петчленен състави на Върховен административен съд, както и за сумата от 90 124,10 лв. – законна лихва върху главницата, в обезщетяване забавата в изплащането й, за период до завеждането на иска. Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо, евентуално – неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.45 ЗЗД вр. с чл.104 ал.4 вр. с чл.30 от З., при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че въз основа обстоятелствената част на исковата молба главният иск следва да се квалифицира като иск за неоснователно обогатяване, а не за обезщетяване от непозволено увреждане. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът обосновава с факта на формиране правните изводи на съда, относно доказаността на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, изцяло въз основа решението на К., а именно: факта на нарушението, съответно на квалификацията му - като съставляващо нарушение на „ добросъвестната търговска практика „ по смисъла на чл.30 вр. с пар.1 т.2 от ДР на З. / нелоялно извлечено предимство /; вида на претендираните вреди - пропуснати ползи, но съизмерими не с пропусната, сигурна печалба или друг вид пропусната полза от увредения, а с реализирана от деликвента печалба / присъщо на института на неоснователното обогатяване /; причинната връзка между нарушението от конкретния, квалифициран по чл.30 от З. вид и вредата, вкл. материалноправната легитимация на ищеца като концесионер и в този смисъл - притежател на субективно право, чието засягане с нарушението накърнява присъщо му имуществено благо. Касаторът предявява основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба. Намира ,че наведените в обосноваване допустимост на касационното обжалване обстоятелства са относими към преценката за обоснованост на решението, дължима в производството по същество и на основание чл.281 т.3 от ГПК, като не са обосновани и допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК. В останалата си част отговорът на касационната жалба коментира правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден съдебен акт. По допускането на касационното обжалване съставът намира следното: Производството е образувано по искове на [фирма] против [фирма] ,за обезщетяване на вреди, твърдени в причинна връзка с поведение на ответника, квалифицирано като нарушение по чл.30 З. и установено с решение на К. № 866 / 09.10.2007 год., потвърдено с решения на тричленен и петчленен състави на Върховен административен съд. В решението на К. е прието, че ответното дружество с действията си по незаконно добиване и продажба на суровини от кариера, за която не разполага с концесионно право и след преустановяване действието на договора му с ищеца, по силата на който е извършвало продажба на скални маси и трошенокаменни фракции от кариерата, като не заплаща концесионно възнаграждение си създава нелоялно предимство пред останалите конкуренти на същия географски / Североизточна България / и продуктов / трошено-скални маси / пазар, което се явява в противоречие с добросъвестната търговска практика и съставлява нарушение съгласно общия състав за нелоялната конкуренция - чл.30 З.. В решение № 8693 / 14.07.2008 год. по адм .д. № 11045 / 2007 год., тричленният състав на ВАС е потвърдил решението за установено нарушение на [фирма], квалифицируемо по чл.30 от З., с идентични мотиви. П. състав на ВАС, потвърдил решението на тричленния с решение № 2189 / 17.02.2009 год. по адм.д. № 11800/ 2008 год., е споделил изводите, че поведението на ответното дружество по експлоатиране на кариерата, с цел извличане на неправомерна облага, за сметка на конкурентното дружество на ищеца, вкл. извършените действия по упражнен натиск върху същото за продължаване ползването на кариерата и изтласкването на ищеца от съответния пазар, следва да се квалифицира като нарушение на добросъвестната търговска практика, предвид извличането на нелоялно предимство и като последица деформиращо конкурентната среда. В причинна връзка с така установеното нарушение на З. ищецът претендира обезщетяване на вреди, съизмерими с пропусната от него печалба, предвид извършено от ответника разпореждане със скални маси и трошено-каменни фракции, добити от самия ищец и находящи се в кариерата, която ищецът твърди, че е бил принуден да напусне след 1 юли 2007 година, в резултат на поведението на ответника. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове - главният - на формално посочен като основание общ състав на непозволеното увреждане - чл.45 ЗЗД вр. с чл .104 ал.4 от З., въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение на К. за установяване извършено от [фирма] нарушение на чл.30 от З. легитимира ищеца да търси обезщетение за претърпени от това нарушение вреди, без да е необходимо това нарушение да бъде доказвано отново в настоящото производство. На доказване според съда подлежи единствено размера на претърпените вреди, т.е. е приета за установена с решението на К. и причинната връзка между нарушението и вредата. Паралелно с обосноваване материалноправна легитимация на ищеца като увреден от нарушението, с решението на К., съдът приема, че същото установява с обвързваща страните доказателствена сила и активната му материалноправна легитимация на концесионер, независимо от липсата на такова твърдение на самия ищец, позоваващ се единствено на упражнено право по пар.5а и пар. 5б от ДР на ЗППДОбП / отм./. Присъдено е обезщетение на базата на установения приход на ответника от извършени продажби на трошенокаменни фракции, в периода от 01.07.2006 год. до м. юни 2007 год. / сезирането на К. /, за който период въззивният съд е приел, че обвързващата доказателствена сила на решението на К. относно наличието на нарушение, предпоставя основателност на претенцията. В обосноваване допустимост на касационното обжалване, касаторът, в по-голямата част от изложението си, без да формулира конкретни правни въпроси, е коментирал правилността на изводите на въззивния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. счита неправилно квалифициране на иска като такъв по чл.45 ЗЗД, вместо по чл.49 ЗЗД, позовавайки се на невъзможността да се ангажира отговорността на юридическо лице в хипотезата на чл.45 ЗЗД, а единствено по правилата на гаранционно – обезпечителната отговорност - чл.49 и чл.50 ЗЗД / ППВС № 7 от 1959 год. /. В подкрепа на доводите си за неправилност цитира многобройна съдебна практика. В тази му част / п. І и ІІ / - относно необходимата материалноправна легитимация на ищеца ,като притежател на засегнато от нарушението имуществено благо, причинната връзка между нарушението и вредата, вида на подлежащите на обезщетяване при непозволено увреждане вреди, когато се съизмеряват с пропуснати ползи - изложението поставя фактологично обусловени, при това изводими, а не конкретно формулирани въпроси, предпоставящи преценка за правилност на въззивното решение в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. В п. 3 от изложението касаторът поставя въпрос, който притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като се включва в предмета на спора и отговора на същия е обусловил решаващите изводи на съда. Уточнен от настоящия състав, в съответствие с правомощието, дадено му с преждепосоченото ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът е: По предявен, на основание деликт във връзка с чл.104 ал.3 вр. с ал.1 от З., иск за обезщетяване на вреди, твърдени в причинна връзка с поведение, съставляващо нарушение на З., обвързващата за гражданския съд, съгласно чл.104 ал.4 З., сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията, потвърдено с влязло в сила решение на Върховен административен съд, с което се установява извършено нарушение по З., освобождава ли ищеца от тежестта да доказва елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, извън вината - нарушение, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата ? Цитираната от касатора казуална съдебна практика / реш.№ 844 / 12.05.2004 год. по гр.д.№ 455 / 2003 год. на ВКС и реш. № 85 / 23.06.2010 год. по т.д.№ 780 / 2009 год. на І т.о. на ВКС / е неприложима към така поставения въпрос, по който такава липсва, тъй като и цитираната задължителна - реш.№ 47 от 10.09.2010 год. по т.д.№ 625 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е постановена по съвършено различен правен въпрос - относно възможността да бъдат обезщетявани претендирани от юридическо лице неимуществени вреди. Въпреки това, видно от същото съставът споделя необходимостта от самостоятелно доказване елементите на фактическия състав на отговорността в гражданското производство. Липсата на задължителна съдебна практика обуславя допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като тълкуването на чл.104 ал.4 З., с оглед текста на нормата в цялост / ал.2, ал. 4 предл. трето / създава неяснота, чието преодоляване се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение