Определение № 2919 от 06.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г.

Производството е по чл. 23 ГПК. Делото е образувано по касационни жалби, подадени от Д. К. Б.-Д. и от Е. С. Г., А. Я. Г., Н. Т. С. и Р. И. С., против решение № 267090 от 22.12.2021 г., поправено с решение № 262922 от 09.09.2022 г., постановени по гр. дело № 1974/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 7036/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, в частта с уважени против тях искове за собственост по чл. 124 ГПК. С определение № 4104 от 18.09.2024 г., постановено в производството по чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му с касационните жалби части, като на всеки от касаторите са дадени указания за внасяне на дължимата за тяхното разглеждане държавна такса, която за жалбоподателите Н. С. и Р. С. е по 99.07 лева, и за представяне на доказателства за внасянето й в определения им едноседмичен срок. Подадената от Н. С. и Р. С. касационна жалба е върната, поради неизпълнение на указанията в срок, с определение от 19.11.2024 г., което след неговото обжалване е потвърдено от друг състав на Върховния касационен съд с определение № 1127 от 10.03.2025 г. по гр. дело № 218/2025 г. по описа на ВКС, II г. о. Окончателното решаване на въпроса за пропускане на срока е обусловило разглеждането по същество на направеното от тях искане по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок, което те са направили преди съдът да е установил пропускането му. След разглеждане на искането в открито съдебно заседание с определение № 2409 от 14.05.2025 г. съдът е възстановил срока за изпълнение на дадените на жалбоподателите Н. С. и Р. С. указания с определението по чл. 288 ГПК, поради наличието на обстоятелства, представляващи внезапно и непреодолимо препятствие по чл. 64, ал. 2 ГПК. С молба от 29.05.2025 г. ответниците по касационните жалби, чрез процесуалния им представител – адв. П. П., са направили искане за отвеждане на съдебния състав от разглеждане на делото поради съществуването на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Изложени са съображения, че така постановеното определение в производството по чл. 64 ГПК е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и тази му неправилност се извежда от мотивите му, предвид непосочване на конкретните им възражения по искането за възстановяване на пропуснатия срок, обсъждане на недопустимо събрани доказателства, необсъдени противоречия в събраните доказателства и несъществувало препятствие, продължило през времетраене на срока и непозволяващо да се направи искане за неговото продължаване, включително и в електронна форма. Съставът на Върховния касационен съд счита, че не е налице поддържаното в молбата основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. С определението, постановено в производството по чл. 64 ГПК, е разгледан процесуалноправният въпрос за възстановяването на определения от съда срок за извършване на процесуалното действие, възложено с определението по чл. 288 ГПК, въз основа на преценка за наличието на особени непредвидени обстоятелства, на които се дължи пропускането му. При извършването на тази преценка, въз основа на която в случая е изведен извод за основателност на искането на жалбоподателите Н. С. и Р. С. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия от тях срок с определение, което по арг. от чл. 66, ал. 2 ГПК е окончателно, не е налице произнасяне от съда по въпрос, релевантен за предмета на спора, съответно по съществото на спора, предмет на производството. Наведените от ответниците по касационните жалби доводи за обосноваване на искането им за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК изразяват тяхното несъгласие с тази преценка, което не може да се подведе като обстоятелство на посоченото основание, а и от извършването й в производството по чл. 64 ГПК не могат да се изведат данни за заинтересованост, която да е основание за отвод на съдебния състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.