Определение № 47 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 575/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място] срещу решение № 101 от 20.01.2011 г. по в. гр. д. № 1842/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Айтоски районен съд решение № 115 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 680/2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора Г. П. Г. срещу ответника [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба движими вещи, представляващи земеделска техника. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], [община]– не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 – за търговски дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, посочена от самия ищец в молба вх. № 3055 от 19.11.2009 г. и съответстваща на продажната цена на спорните вещи, уговорена в сключения между ищеца и ответника [фирма] договор от 07.10 2009 г., възлиза на 3 500 лв., т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение