Определение № 60570 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Ектрон” АД, [населено място], чрез юрисконсулт К. К. срещу решение № 450/07.12.2018 г. по в.гр.дело № 733/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 127/20.09.2018 г. по гр.дело № 389/2018 г. на Панагюрския районен съд, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ от П. Т. Г. срещу „Ектрон” АД. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят. В изложението е формулиран въпросът: действал ли е добросъвестно работодателят, в случая „Ектрон” АД при уволнението на работника П. Г. и налице ли е злоупотреба с право съгласно чл.8,ал.2 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба П. Т. Г., чрез адв. Е. К. – П. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед № 2/28.02.2018 г. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ. Прието е още за установено от представено и прието по делото трудово досие на ищеца П. Г., че същият има завършено средно специално образование и квалификация среден техник. Съдът е приел, че с допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 47 от 15.11.2017 г. ищецът е преназначен от заемната преди това длъжност „контрольор, качество“ на длъжност Ръководител на отдел „Технически контрол на качеството“, за което му е връчена длъжностна характеристика, получена на 15.11.2017 г. и съгласно която, поставените изисквания към заемащите длъжността са образование – висше (техническо) или средно-специално (техническо), както и професионален опит – най-малко 5 години работа в монтажното производство. Посочено е, че като доказателство по делото е приложено писмо от „Оптикоелектрон груп“ АД до ответника „Ектрон“ АД, според което третото неучастващо по спора лице - „Оптикоелектрон груп“ АД –контрагент на ответника, е отправило изявление, че с оглед необходимостта от внедряване на ISO 9001:2015 и AQAP 2110 D е налице необходимост за повишаване квалификацията на служителите в отдел „Технически контрол на качеството“, а също и заемащия длъжност – Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“. Посочено е и, че по делото е приложен сертификат ISO 9001:2008 г. и AQAP 2110 на „Оптикоелектрон груп“ АД. Прието е, че с протокол от 25.01.2018 г. за проведено събрание на съвета на директорите на ответното дружество е приета промяна на изискванията за заемане на длъжността Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“. Прието е още, че новите изисквания към лицата, заемащи тази длъжност, са да имат висше образование с технически или физически профил и трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години. Посочено е, че във връзка с така приетите от съвета на директорите нови изисквания за заемащите длъжност Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“, на 23.02.2018 г. на ищеца Г. е връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в която е отразено изискването за висше (техническо) образование, без да е отразено изискването, прието от съвета на директорите - трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години. Приел е, че с уведомление изх. № 61 от 23.02.2018 г. на ищеца е предоставена възможност в 3-дневен срок да представи необходимите документи, удостоверяващи завършено образование във връзка с измененията за заемане на длъжността. Прието е, че в указания срок ищецът е представил диплома за завършено средно-специално образование, в резултат на което трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 2 от 28.02.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 01.03.2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, тъй като работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Заповедта е връчена на ищеца Г. на 28.02.2018 г. при отказ. Съдът е приел за установено от допусна и изслушана инженерно-техническа експертиза, че ISO 9001 регламентира принципи за управление от ръководството на всяка организация, че този стандарт не може да налага изисквания, които са свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Посочено е, че системата за управление на качеството и системата за качествено управление са аналогични понятия, които показват как ръководството на дадена организация управлява своите дейности и процеси. От правна страна е прието за неправилно становището на районния съд, че е безспорно в съдебната практика, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се явява частна хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Прието е още, че по този въпрос има образувано Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което няма произнасяне и с оглед на това е посочено, че по този въпрос няма еднозначно тълкуване. Прието е още, че съществуването на висящо тълкувателно дело пред ВКС не е основание за спиране на образуваните междувременно производства по граждански дела пред първоинстанционните или въззивните инстанции, че към настоящия момент преобладаващата съдебна практика е в изложения от районния съд смисъл и поради това е приел, че не е налице твърденият в исковата молба порок – т.е. че основанието за прекратяване на трудовия договор е по чл.328,ал.1,т.6, а не по чл.328,ал.1,т.11 КТ. Съдът е приел, че промяната в длъжностната характеристика е утвърдена по надлежен ред и е сведена до знанието на ищеца. Приел е още за установено от заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза, че с ISO 9001:2015 /БДС ISO 9001:2015/, в сила от м. септември 2015 г. не се налагат изисквания, свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Посочил е, че вещото лице е заявило, че всяка организация сама решава и определя своя политика, цели и съобразно визията на висшето ръководство за развитие на бизнеса декларира изисквания, които при наличие на сертифицирана СУК е длъжна да спазва, за да продължава действието на издаден сертификат. Прието е, че работодателят на ищеца – „Ектрон” АД – не е сертифициран по БДС ISO 9001:2015, а третото лице – негов контрагент е заявил намерение да се сертифицира. С оглед на това е формиран извод, че промяната в изискванията на длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, касаеща образованието, не е наложена от наличието на сертификат на работодателя по ISO 9001:2015, който според съда дори и да е наличен, не можеше сам по себе си да обоснове необходимост от такава промяна. Приел е, че такава промяна не може да бъде налагана на работодателя и от трети за трудовото правоотношение лица, каквото се явява дружеството „Оптикоелектрон груп“ АД, тъй като тя е суверенно право на работодателя. Според съда всяка такава промяна трябва да бъде добре обоснована, че подобна обосновка в настоящия случай липсва. Прието е, че е смущаващ и фактът, че се променя само изискването за образователна степен и то само на ръководителя на отдел „Технически контрол на качеството“, но не и за останалите работещи в отдела, като на същия е даден 3-дневен срок да представи доказателства за завършена по-висока образователна степен /висше образование/. Приет е за очевиден стремежът ищецът да бъде поставен в невъзможност да изпълни изискването за по-високо образование, което според съда сочи на тенденциозност при промяна на длъжностната характеристика с цел трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено. При тези съображения съдът е преценил за правилно първоинстанционното решение, препратил е към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК и го е потвърдил. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението. Същият касае правилността на въззивното решение и поради това не представлява правен въпрос. Отговорът на въпроса изисква преценка на събраните по делото доказателства и правилността на изводите на въззивния съд – фактически и правни, което е недопустимо в настоящото производство по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. За да е правен въпросът съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт Касационният съд ще извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че формулирания въпрос в изложението, като такъв по правилността на въззивното решение не е правен въпрос. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото в настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение