Определение № 113 от 08.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 869/2017 г.

наказателно дело частно производство № 869/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между районните съдилища в гр. Варна и гр. Девня. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр. Девня. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите по делото, установи следното: Районната прокуратура в гр. Варна е повдигнала обвинение срещу А. Б. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от 16.09.2010 г. до 20.09.2010 г. в гр.В.д., област В., в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел – сумата 7 419 лева, собственост на [фирма]. Съдията-докладчик по образуваното пред Варненския районен съд нохд № 2961/2017 г.решил, че по правилата на местната подсъдност и съобразно териториалния обхват на съдебните райони компетентен да разгледа делото е Девненския район съд, тъй като местоизвършването на престъплението - [населено място], е под негова юрисдикция. С тези съображения съдията прекратил производството и изпратил делото на районния съд в гр. Девня. Съдията-докладчик от сезирания съд Юлиян Николов с определение № 232 от 14.07.2017 г. по нохд № 242/2017 г. повдигнал спор за подсъдност с аргументи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от НПК, намирайки, че деянието е довършено в [населено място] и това обуславя подсъдност на районния съд в същия град. Настоящият съдебен състав намира, че делото следва да разгледа от Районен съд–гр. Девня. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Конкретизирането на неговото извършване, по силата на чл. 246, ал. 2 от НПК, е задължителен атрибут от обвинителния акт, който обвързва съдийската преценка за подсъдност по чл.248 от НПК. На стр.2 от представения обвинителен акт прокурорът от Варненската районна прокуратура Т.Томов е отбелязал, че съставът на престъплението е осъществен в [населено място]. Наистина в следващото изречение, разсъждавайки относно елементите на изпълнителното деяние, прокурорът е свързал извършването на присвоителните действия с „непредаване” на инкриминираните суми в счетоводството на фирма [фирма] във Варна, но този абзац трябва да се възприеме във връзка с останалите описателни детайли, според които базата на пострадалото юридическо лице е в [населено място]. В диспозитива на обвинителния акт отново се чете, че престъплението е извършено в [населено място]. При тези данни съдията-докладчик от Варненския районен съд правилно е отказал на този етап на производството да разгадава аргументите на обвинението относно признаците на ангажирания престъпен състав и се е съобразил с фиксираното в обвинителния акт място на извършване на престъплението – [населено място]. Ето защо делото следва да се разгледа от Районен съд-гр. Девня, който неправилно го е администрирал към Районен съд-гр. Варна. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение