Определение № 3145 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. П., представляван от адв. Н., срещу онази част от Решение № 269/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 337/2025 г. на Окръжен съд – Шумен, в която е потвърдено Решение № 34/28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 681/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на И. М. Й. 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изявленията на ответника на пресконференция, проведена на 25.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на дълга.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, като смята за неправилен решаващия извод за клеветнически характер на изявленията му.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба И. М. Й. е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.05.2022 г. в [населено място] по време на пресконференция, организирана от политическа партия „Има такъв народ“, ответникът, представяйки се за областен координатор на партията и държейки снимка, на която били изображенията на касатора, съпругата му и други лица, се позовавал на постъпили сигнали от граждани, като заявил следното: „Оказва се, че хора от кръгове, управляващи Община Шумен през последните 15 години, са влезли в икономически взаимносвързаности, които запушват развитието на община Шумен“. Той цитирал имена на съдружниците в „Еко труп рисайклинг“ ООД, между които: „Р. Михайлова Й. – жена на общинския съветник от БСП И. Й. и бивш заместник-кмет. Управител на дружеството, забележете, е самият И. Й.“. Ответникът описал хронологията на провела се обществена поръчка от Община Шумен, като заявил: „За нас тези сигнали на граждани, особено след направената от нас проверка на фактите и обстоятелствата, миришат доста на корупция, създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. За нас е силно притеснително, че висши общински и държавни служители и представители могат да бъдат замесени в подобни схеми и далавери.“.

Въззивният съд констатирал, че информацията от тази конференция била разпространена от местните медии.

От писмо от 30.01.2022 г. до отдел „Организационен“ към НС на БСП и удостоверение от 17.04.2024 г., издадено от ОбС на БСП - [населено място], установил, че с решение от 02.06.2022 г. на ищеца било наложено наказание временно отнемане на правото на заемане на партийни длъжности, членство в органите на партията и право да се кандидатира за такива в срок от 1 година. Основание за наложеното наказание били изложените в медийното пространство аргументи на пресконференцията от 25.05.2022 г. от П. П., свързани с уронване престижа и обществения облик на БСП заради участие в съмнителни обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.

От писмо с изх. № 99-01-5899#22/14.11.2022 г. на КПКОНПИ (комисията) окръжният съд установил, че комисията постановила решение № РС-454-22-107 от 02.11.2022 г., с което не бил установен конфликт на интереси по отношение на ищеца в качеството му на общински съветник в Общински съвет – [населено място]. От доклада, изготвен на основание чл. 103, ал. 3 ЗОП от Община Шумен във връзка с провеждането на обществена поръчка чрез открита процедура с предмет: „Организирано събиране и транспортиране на инертни строителни отпадъци от бита в населените места в община Шумен“, въззивният съд констатирал, че били постъпили само две оферти - от „Еко груп рисайклинг“ ООД и „Евро импекс“ ЕООД. Назначената комисия единодушно предложила на възложителя да сключи договор за обществена поръчка с класирания на първо място участник „Еко груп рисайклинг“ ООД.

От протокол от 19.04.2021 г. от учредително събрание на съдружниците на „Еко груп рисайклинг“ ООД, дружествен договор на „Еко груп рисайклинг“ ООД от същата дата, заявления за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност № № 20210420145031 и 20220308094730/13.05.2022 г. от ТР, договори за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 04.03.2022 г., март 2022 г. и от 05.03.2022 г., окръжният съд установил, че управител на „Еко груп рисайклинг“ ООД първоначално бил ищецът. Съдружници в дружеството били М. Т. Б., Р. Михайлова Й., негова съпруга, и К. П. К.. Впоследствие М. Т. Б., Р. Михайлова Й. и К. П. К. прехвърлили дружествените си дялове на И. Г. Д., И. М. М. и С. Х. В..

С решение на директора на РИОСВ - Шумен на „Еко груп рисайклинг“ ООД бил регистриран и издаден документ № 15-РД-489-00/03.08.2021 година. На 15.08.2021 г. на основание чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП между Община Нови пазар, от една страна, в качеството на възложител, и „Еко груп рисайклинг“ ООД, от друга страна, в качеството на изпълнител, бил сключен договор № 392/15.08.2021 г. с предмет предоставяне и обслужване на контейнери за строителни отпадъци.

Ищецът сезирал РП – Шумен за извършено от ответника чрез изявленията му по време на пресконференцията набедяване, като прокуратурата постановила отказ да образува досъдебно производство.

Въз основа на показанията на свидетелите К. А. и С. Ж., разпитани в първоинстанционното производство, въззивният съд установил, че след пресконференцията от 25.05.2022 г. ищецът, който бил разпознаваема обществена фигура, тъй като бил общински съветник, а преди това два мандата заемал длъжността „заместник кмет“ на [населено място], бил разстроен от негативното внимание, насочено към него вследствие изнесената информация. Тя била в основата на предложението до Изпълнителното бюро на БСП на ищеца и на още две лица – З. К. и Е. Ц., да бъдат наложени наказания заради уронване на престижа на партията.

От показанията на свидетелите З. З. и В. Т., събрани в първоинстанционното производство, въззивният съд приел, че непосредствен повод за организиране на пресконференцията бил сигнал от граждани на [населено място] до ръководството на ПП „ИТН“ за съмнение за злоупотреби във връзка с обществена поръчка в община Шумен, касаеща събиране и извозване на отпадъци. Подозренията били, че лица, сред които ищецът и съпругата му, разполагали с предварителна информация по организиране и провеждане на тази обществена поръчка. От снимки в „Гугъл мапс“ свидетелите установили, че контейнерите били закупени и складирани в базата на „Е-плант“ ООД още преди да е завършена процедурата по обществената поръчка. Подали сигнал до Прокуратурата на Република България, но получили отказ за образуване на досъдебно производство относно действията на ищеца, З. К. и Е. Ц..

При мотивиране на правните си изводи въззивният съд посочил, че изявленията на ответника по време на пресконференцията, провела се на 25.05.2022 г., за „схеми и далавери“, „притеснителни“ факти, които „миришат доста на корупция“ и „създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение“, са неверни, клеветнически, очернящи обществения образ на касатора и затова противоправни. Разяснил е, че клеветата представлявала умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо (невярно) позорно обстоятелство, укоримо от гледна точка на моралните норми. Счел е, че изявленията на ответника съдържали твърдения за факти, а не оценъчно мнение. Окръжният съд намерил за неоснователно възражението му, че не следва да носи отговорност за думите, които изрекъл, тъй като изпълнявал решение на областната структура на партията, която представлявал, защото доказателства за това липсвали, а и отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД не изключвала отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗДС на прекия извършител. Въззивният съд посочил, че в тежест на ответника било да установи верността на изнесената от него информация, което той не сторил. Контролните органи (КПКОНПИ и прокуратурата) не установили конфликт на интереси по отношение на ищеца във връзка с проведената обществена поръчка, нито достатъчно доказателства за наличие на извършено престъпление от общ характер.

Според окръжния съд разпоредбите на чл. 39, чл. 40, чл. 41 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и чл. 10 от КЗПЧОС, ограничавали свободата на словото, включително в хипотезата, когато изявлението било насочено срещу публично известна личност и политик, до очертаните в чл. 147 НК предели, които в настоящия случай били нарушени.

В заключение окръжният съд приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди посочил, че и ищецът, и делинквентът били политици, на които свободата на словото гарантирала по-висока степен на острота и провокации в изказванията в полза на обществения дебат, а те следвало да търпят критики в по-висока степен от обичайната. По тези съображения, и за да бъде запазен балансът между правото на ищеца да защити доброто си име и правото на ответника да поставя въпроси от обществена значимост, окръжният съд е намерил, че сумата, която справедливо би обезщетила ответника по касация за неимуществените вреди от клеветническите твърдения, била 3 000 лева.

К. жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Представляват ли изрази като „мирише на корупция“ и „създава впечатление за нередности“, основани на верни публични данни, клеветнически твърдения по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД?“;

2. „Допустимо ли е съдът да обосновава противоправност на изявление с доказателства за действия, извършени извън предмета на делото (пресконференцията), визирайки таблото, публикувано от една журналистка което не е показано в хода на пресконференцията?“;

3. „Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между политическо изявление и вътрешнопартийно наказание, наложено от трети лица?“;

4. „Противоправно ли е изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие?“

5. „Представляват ли предположенията на свидетелите как биха се чувствали те в подобна ситуация доказателство за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и редно ли е тези предположения да заменят описаните в исковата молба психически състояния, за които няма събрани доказателства?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като смята, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III ГО.

Достъп до касация се иска и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като според жалбоподателя произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и поддържаните касационни основания по чл. 280 ГПК, намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по четвъртия от въпросите. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване по посочения въпрос следва да се допусне с оглед извършване на проверка съобразил ли е въззивният съд разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 33/08.05.2020 г. по гр. д. № 2885/2017 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО.

Останалите въпроси нямат значението на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са по същество доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ще се разгледат в решението по чл. 290 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът