Определение № 175 от 11.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. П. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.д.№106/2015г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено бракоразводно решение от 16.01.2015г. по гр.д.№2246/2014г. на Районен съд - Ямбол, в частта за вината и за разноските, вкл. за държавната такса. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. К. Х., чрез процесуален представител адв. А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното бракоразводно решение в частта за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между С. П. Х. и М. К. Х., като е прието, че такава има съпругът С. Х.. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, не са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване – касаторът не е посочи задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивното решение противоречи; не е посочил и представил противоречивата съдебна практика по разрешен с въззивното решение въпрос; не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.