Определение № 50802 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1647/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от 07.03.2022 г. на М. А. Д., чрез адвокат Ю. К. от АК-С., срещу решение № 22/02.02.2022 г. по гр.д.№ 4/2022 г. на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 80/2020 г. на Районен съд Сливен и се уважава предявения иск на А. И. С. против М. А. Д., на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за сумата 12 000 лева –двоен размер на задатъка по предварителен договор от 09.05.2019 г. за продажба на жилище - апартамент № ...., [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 64,84 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху земята, сключен между М. А. Д., Р. Д. Д., лично и като законен представител на дъщеря си В. Д., от една страна и купувача А. И. С.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Могат ли да се считат за виновно поведение на касатоката по смисъла на сключения предварителен договор нейни законно регламентирани действия, за които не е сигурно, че ще осуетят сключването на окончателен договор.“ Според касатора, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От А. И. С., чрез адвокат М. Й. от АК-С., е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос и претендира направените разноски. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор от 09.05.2019 г. за продажба на жилище -апартамент №...., [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 64,84 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. В договора е определен срок за прехвърляне правото на собственост с нотариален акт до 10.06.2019 г.,, в който М. А. Д. се е задължила да поиска да бъде вдигната наложената възбрана върху имота по изп.д.№ 1942/2018 г. на ЧСИ с рег.№ .... от КЧСИ, в което тя участва като взискател. Съдът е установил, че имотът е наследствен /общият наследодател е починал на 17.08.2013г./, продавачите са съсобственици при равни квоти, а изпълнителното производство е било образувано срещу преживялата съпруга Р. Д. Д. и дъщеря й В. Д., въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 5773/2012 г. на РС Стара Загора, за задължения на наследодателя за издръжка към дъщеря му М.. С оглед данните по изпълнителното дело, съдът е приел също, че по искане на взискателя от 07.08.2019 г. е била проведена публична продан, която е приключила с постановление за възлагане от 06.12.2019 г. и трето за спора лице е обявено за купувач на 2/3 идеални части от имота Според мотивите на решението, доводът, че предварителният договор е развален поради неявяване на купувача пред нотариус на 15.08.2019 г., е неоснователен, тъй като неговото действие продължава да обвързва страните и след изтичане на срока за прехвърляне на собствеността. С продажбата на собствената 1/3 ид.ч от имота от М. А. Д. с нот.акт № ..../..... г. и частично заличаване на възбраната на 02.08.2019 г. за тази идеална част, според съда, ответницата сама се е поставила в невъзможност да изпълни, поради което отговаря за виновно неизпълнение на задълженията по предварителния договор спрямо купувача. При сключването тя е получила 4000 лева и допълнително още 2000 лева,чрез нейната майка с разписка от 28.05.2019 г., като задатък по договора, с оглед на което съдът е достигнал до извод, че предявеният иск на основание чл.93, ал.2 ЗЗД е основателен. При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд, намира че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е поставен общо и без връзка с конкретните изводи на въззивния съд за установените по делото правнорелевантни факти. Неизпълнението в договорните отношения най-общо се свързва с нарушаване на правилото в чл.63 ЗЗД за задължението на всяка от страните да се изпълнява с грижата на добър стопанин. В случая, съдът е отхвърлил възражението на продавача, че предварителният договор е развален поради неявяването на купувача, а с продажбата на собствената й 1/3 идеална част от имота, е приел, че М. А. Д. сама се е поставила в невъзможност да изпълни. В уговорения срок не е бил сключен окончателен договор и няма изявление за разваляне на продажбата, поради което бездействието на продавача да поиска вдигане на възбраната на имота, предмет на предварителния договор, е достатъчно да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на ответника. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на решаващия състав, които в настоящото производство не могат да бъдат проверявани за необоснованост. Поставеният в тази връзка въпрос по своята същност представлява касационен довод за необоснованост на възприетите фактически констатации, въз основа на които съдът е приложил материалния закон и е достигнал до извод за основателност на претенцията. Касационните доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК се различават от доводите за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая липсват, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От А. И. С., чрез адвокат М. Й. от АК-С. са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно договора за правна защита и съдействие от 19.04.2022 г. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение