Определение № 108 от 01.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1407/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г., постановено по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 21.12.2013 г. по т. д. № 210/2015 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.97, ал.2 ТЗ да заплати на В. Т. В. и на К. К. Н. - К. суми в размер съответно на 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., представляващи припадащи се на двете ищци части от стойността на дружествения дял на наследодателя им и съдружник в ответното дружество К. Н. В., и припадащата се на всяка от ищците част от дължимия на наследодателя им дял от печалбата на дружеството до прекратяване на членството, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 16.11.2012 г. до окончателното плащане и разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответниците по касация В. Т. В. и К. К. Н. - К. - двете със съдебен адрес в [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 05.01.2016 г. Постъпил е отговор от Ц. И. Ц. - съдружник в [фирма], който заявява становище за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за основателност на жалбата. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от съдружника К. Д. П.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Окръжен съд - Монтана в частта, с която са уважени предявените от В. В. и К. Н. - К. против [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ до размер на сумите съответно 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството им на наследници по закон /съпруга и дъщеря/ на починалия съдружник в [фирма] К. В. двете ищци имат право да получат стойността на припадащия се на наследодателя им дял от имуществото на събирателното дружество - ответник. За основателни са счетени и предявените като частични искове за заплащане на съответната част от припадащия се на починалия съдружник дял от печалбата на дружеството към датата на прекратяване на членството, изчислен въз основа на заключението на счетоводната експертиза по делото. При произнасянето по основния спорен въпрос между страните за начина, по който следва да бъде остойностен дела на починалия съдружник от имуществото на дружеството, въззивният съд е изходил от разликата в правната уредба, съдържаща се в чл.97, ал.2 ТЗ и чл.125, ал.3 ТЗ, обусловена от различната правна природа на дружеството с ограничена отговорност /О./ и на събирателното дружество /СД/. Съобразявайки капиталовия характер на О., съдът е изразил становище, че за уреждане на имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение на съдружник в персоналното СД не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, според която имуществените последици с прекратилия участието си съдружник в О. се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. С мотив, че разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ не препраща към баланса на събирателното дружество и не ограничава стойността на дела на прекратилия членството си съдружник до балансовата стойност на активите на дружеството, въззивният съд е приел, че стойността на дела на наследодателя на ищците като съдружник в ответното СД следва да бъде определена по начина, по който е процедирал първоинстанционният съд - като съответстваща на членствените права на съдружника част от действителната стойност на имуществото на дружеството, а не от неговата балансова стойност. Поради това е възприел извода на първата инстанция, че остойностяването на дела следва да се извърши съобразно заключенията на единичната техническа експертиза – относно пазарната цена на притежаваните от дружеството недвижими имоти, и на икономическата експертиза - относно пазарната цена на движимите вещи на дружеството. Въз основа на експертните заключения съставът на Софийски апелативен съд е направил краен извод, съвпадащ с извода на Окръжен съд - Монтана, че съответно на правата в наследството на починалия съдружник всяка от ищците има право да получи съответната част от припадащия се на наследодателя им дял от имуществото на дружеството, изчислен по пазарни цени към датата на прекратяване на членството, в размер на присъдените с обжалваното решение парични суми. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване по отношение на частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Окръжен съд - Монтана за уважаване на предявените като частични искове с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ за заплащане на припадащия се на наследодателя на ищците дял от печалбата. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и на допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в посочената част. В раздел І на изложението касаторът е навел доводи за постановяване на решението на Окръжен съд - Монтана в противоречие с казуална и задължителна практика на ВКС. Решението на първата инстанция не е предмет на касационен контрол, поради което основанията за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са неприложими за него и поддържаните в тази насока доводи не следва да се обсъждат. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на спора материалноправен въпрос - въпросът по какъв начин следва да бъде определен размера на дружествения дял на напуснал съдружник в СД, който е решен противоречиво в определение № 381/16.05.2012 г. по т. д. № 738/2011 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 109 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 74/2012 г. на Окръжен съд - Габрово, а с оглед липсата на задължителна съдебна практика и наличието на противоречива практика на съдилищата е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен посочения въпрос, в изложението са формулирани и следните въпроси, за които не се сочат допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: Допустимо ли е да бъде потвърдено решението на М. при положение, че въззивният съд изрично е посочил, че чл.125 ТЗ не намира приложение при СД, а първоинстанционният съд от своя страна е мотивирал решението си изцяло основавайки се именно на тази разпоредба; Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви относно базата, на която е определена стойността на дружествения дял. Въпросът за начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл.97, ал.2 ТЗ, е от значение за изхода на делото. Разрешаването на въпроса е обусловило формирането на правните изводи на въззивния съд по основателността на исковете с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ за заплащане на припадащия се на наследодателя на ищците дял от имуществото на събирателното дружество - касатор, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното с изложението решение № 109 от 21.04.2012 г. по т. д. № 74/2012 г., в което чрез препращане към мотивите на решение № 537 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г. на Габровски районен съд е възприето разрешението, че в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ стойността на дела на починалия съдружник в СД следва да се определи по балансовата стойност на имуществото на дружеството към датата на прекратяване на участието на съдружника, аналогично на чл.125, ал.3 ТЗ, не съдържа отбелязване да е влязло в сила. При липса на категорични доказателства за влизането му в сила цитираното решение не може да се преценява като източник на съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК - т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по значимия за изхода на спора правен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.97, ал.2 ТЗ не посочва по какъв начин се остойностява дела на напусналия/починалия съдружник в СД от имуществото на дружеството и по този въпрос към момента не е формирана трайна и/или задължителна съдебна практика. При тези обстоятелства касационното разглеждане на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил, че споделя извода на първоинстанционния съд за неприложимост по аналогия на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ при уреждане на имуществените последици по чл.97, ал.2 ТЗ в случай на смърт на съдружник в СД, като е изложил подробни съображения за базата, върху която следва да бъде изчислена стойността на дела на починалия съдружник по повод предявен от наследниците му иск с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ. С оглед съдържанието на мотивите към решението другите два въпроса в изложението не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и липсата на посочена за тези въпроси допълнителна предпоставка по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,