Определение № 150 от 15.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3032/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на СД „Г. – Ц. и сие„,с искане за допълване на определение № 127/10.05.2016 год. по същото дело, с което касационната жалба на противната страна – [община] е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 ГПК,като бъдат присъдени в тежест на касатора понесените от молителя разноски за касационна инстанция – договорено и разплатено адвокатско възнаграждение от 700 лева. Ответната страна - [община] – противопоставя възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение и недоказаност на заплащането му от страната. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, считано от датата на постановяване на исканото за допълване определение, поради което е ирелевантна липсата на доказателства за датата на връчване препис от същото на молителя. Молбата е основателна. С отговора на касационната жалба [фирма] е претендирало възмездяване на разноски за касационна инстанция, като е представило договор за правна помощ,с уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба, в размер на 700 лева, платимо по банков път. Представено е и платежно нареждане за превеждането му по сметка на процесуалния представител – адв. К. Т., на 11.09.2015 год..Възражението по чл.78 ал.5 ГПК е несъстоятелно, доколкото с оглед цената на обективно съединените искове, срещу уважаването на които е подадена касационната жалба – 11 000 лв. и 2 294,28 лв.,договореното адвокатско възнаграждение е под минимума,съобразно Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7 ал.4 т.2 и т.4 вр. с чл.9 ал.3 от същата, възлизащ на 937,98 лева. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение