Определение № 349 от 04.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2407/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бонела“ ЕООД срещу определение №410/22.06.2024г. по ч.гр.д.№119/2024г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав. С него е потвърдено определение от 07.11.2023г. по т.д. №636/2023г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 16 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Старозагорски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че преценката на първоинстанционния и въззивния съд е неправилна и в нарушение на процесуалните правила за местна подсъдност. Счита,че при наличие на два иска, съединени в условията на евентуалност, като единият от тях – този по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, е с подсъдност по местоизвършване на противоправното деяние, компетентен да разгледа делото е СГС, тъй като местоизвършването на деянието в случая е [населено място]. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: „При заведени два осъдителни иска при условията на евентуалност, единият от които евентуален иск за непозволено увреждане, има ли право ищецът да избере подсъдността на делото на база законово регламентирания избор на подсъдност по местоизвършване, вместо по седалище и адрес на управление на ответното дружество? За определяне на подсъдността на производството по делото има ли значение кой иск е главен и кой евентуален? Може ли ищецът на база законово регламентирания избор на подсъдност на евентуалния иск, да образува и води делото по тази избрана подсъдност в производството по двата иска? Длъжен ли е съдът да уважи направения избор от ищеца? Навежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната касационна жалба „Юнивърс Файнънс“ ЕАД, [населено място], общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е споделил извода на СГС, че производството е подсъдно на Старозагорски окръжен съд, тъй като седалището и адресът на управление на ответното дружество са [населено място], общ. Стара Загора. Приел е, че в случая е приложима общата подсъдност по чл.105 от ГПК. Относно доводите на ищеца за определяне на подсъдността на спора по правилата за предявения от него евентуален иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, съставът на САС е изложил съображения, че поради евентуалния характер на този иск подсъдността му следва подсъдността на главния иск и не може да бъде определяща. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед разясненията, дадени с т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая, поставените от частния касационен жалбоподател въпроси за възможността на ищеца при предявяване на няколко иска при условията на евентуалност, да упражни за всички предявени искове предвидения за евентуалния иск избор на подсъдност, отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Частният касационен жалбоподател обаче не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 и т.3 от ГПК, тъй като не е посочил конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. Наред с това по въпроса за подсъдността при евентуално съединяване на искове е формирана практика с решение №23 от 13.02.2014г. по гр. д. №2334/2013г. на ВКС, III г. о., с което е прието, че ищецът може да предяви срещу ответника /ответниците/ няколко иска по свой избор - кумулативно, алтернативно или евентуално. Допустимостта на евентуално предявения иск е обусловена освен от общите за всички искове процесуални предпоставки и от изискването съединените искове да са родово и местно подсъдни на сезирания съд - чл.210, ал.1 от ГПК. В настоящата хипотеза ищецът е предявил срещу „Юнивърс Файнънс“ ЕАД, [населено място], главен иск с правно основание чл.88 от ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор, което вземане ищецът е придобил по силата на договор за цесия, както и евентуален иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД срещу същото дружество за обезщетение от вредите от непозволено увреждане. Упражнявайки правото си на избор за това кой иск да предяви като главен, ищецът е избрал фактически и местната подсъдност на спора, защото поради евентуалния му характер подсъдността на евентуалния иск следва подсъдността на главния / в този смисъл и определение №484/30.06.2010г. по ч.т.д.№57/2010г. на ВКС, ТК ,ІІ т.о./ Противното би означавало чрез евентуално съединяване на искове по почин на ищеца да се постигне дерогиране на местната подсъдност по чл.105 от ГПК. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено изключва основанието за достъп до касация чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на обжалване -"очевидна неправилност" на въззивното определение. Не са налице основания за извод законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да са игнорирани императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или да са грубо нарушени правилата на логиката. Такива твърдения не са въведени от касатора, а сочените от него нарушения на процесуалните правила за местната подсъдност не съставляват проявление на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд