Определение № 1854 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 110/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците, „Даунтаун пропъртис“ ЕООД и „Консорциум Овеч строй“ ЕООД, срещу решение № 185 от 24.06.2024 г. по т. д. 430/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, поправено с решение № 194 от 27.06.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 140 от 23.03.2023 г. по т. д. № 163/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което са обявени за относително недействителни спрямо ищеца Т. И. П. извършените продажби: 1) между „Видери“ ЕООД и „Консорциум Овеч строй“ ЕООД, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. № 1986, дело № 138 от 27.03.2020 г. по описа на нотариус С. Д., вписан в СВ - Варна с дв. вх. № 6934, вх. рег. № 7067 от 30.03.2020 г., акт № 84, том XVIII, дело № 3966/2020 г., поправен с нотариален акт, вписан на 27.04.2020 г., акт № 42, том XXII, дв. вх. рег. № 8389; 2) между „Консорциум Овеч строй“ ЕООД и „Агро-шипинг“ ЕООД, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том II, рег. № 2578, дело № 182 от 15.05.2020 г. по описа на нотариус С. Д., вписан в СВ - Варна с дв. вх. № 9839, вх. рег. № 10005 от 18.05.2020 г., акт № 14, том XXVI, дело № 5754, и 3) между „Агро - шипинг“ ЕООД и „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, том IV, рег. № 6287, дело № 568 от 28.10.2020 г. по описа на нотариус П. С., вписан в СВ - Варна с вх. рег. № 27508 от 28.10.2020 г., акт № 107, том LХХIII, дело № 16199, дв. вх. рег. № 27163, на следните недвижими имоти: апартамент № 10, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.2563.1963.4.10 по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], район Приморски, м. С. Н. № 1963, етаж 3, който самостоятелен обект се намира на трети етаж на сграда с идентификатор № 10135.2563.1963.4, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2563.1963, предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент; брой нива на обекта - едно, застроена площ от 70.00 кв. м., състоящ се от: входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня с тоалет и една тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № 10135.2563.1963.4.11, под обекта - №10135.2563.1963.4.9, № 10135.2563.1963.4.7, над обекта - няма, ведно с принадлежащите му избено помещение № 8 с площ от 3.88 кв. м., при граници: избен коридор, изба № 1 и изба № 9, заедно с 7,3651 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 13.41 кв. м. и от правото на строеж върху поземления имот, в който е разположена същата, както и 9,2168 % идеални части от общата площ на поземлен имот с идентификатор № 10135.2563.1963 по КККР, с адрес на имота: [населено място], район Приморски, м. С. Н. № 1963, целият с площ от 589 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия: начин на трайно ползване - за ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор № 10135.2563.304, номер по предходен план: 32, квартал 30, парцел: XXII, при съседи: № 10135.2563.1965, № 10135.2563.303. № 10135.2563.1964, както и открито паркомясто № 5 за две коли с площ от 12.50 кв. м, при граници: улица, паркомясто № 4, жилищна сграда и паркомясто № 6, и открито паркомясто № 6 за две коли с площ от 12.50 кв. м. при граници: улица, паркомясто № 5, жилищна сграда и паркомясто № 7, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът, „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противен на закона - чл. 25 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД, извода на въззивния съд, че с изтичането на уговорения в т. 2.2. срок не се прекратява действието и на двата предварителни договора, въз основа на които ищецът основава твърденията си, че е кредитор, респективно легитимацията си по иска по чл. 135 ЗЗД. Излага, че въззивният съд е нарушил и материалната разпоредба на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на клаузата на т. 2.2. от предварителните договори, като не е търсил действителната воля на страните. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото свидетелски показания и необосновано е счел, че от последните се установява недобросъвестността на крайния приобретател - „Даунтаун пропъртис“ ЕООД чрез управителя - М. С., и в частност, че със сделката ще бъде увреден ищецът. Изтъква, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на страните, включително за твърдяната недобросъвестност, като не е съобразил, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил този релевантен факт. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство?

2. Достатъчно ли е за доказването на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД — недобросъвестността и знанието за увреждане у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещнопрехвърлителен договор, установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции (косвени доказателства)?

3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите на решението си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото?

4. Възможно ли е предварителният договор по чл. 19 ЗЗД да бъде сключен с модалитет – срок, отлагателно или прекратително условие, и прекратява ли се облигационната обвързаност на страните по него с настъпването му?

5. Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните? Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число ясните и еднозначните такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

6. Могат ли да се доказват посредством свидетелски показания субективни възприятия на трети лица?

Излага, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касаторът, „Консорциум Овеч строй“ ЕООД, поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъбирането на сочените от него новооткрити писмени доказателства, относими към правилното разрешаване на спора. Изтъква, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е отказал да събере представените от него писмени доказателства с мотиви, че са били известни на останалите ответници по делото и те са могли да ги представят пред първоинстанционния съд, без да съобрази, че процесуалните действия и бездействия на ответниците – задължителни другари, нито ползват, нито вредят на останалите. Счита, че неправомерно е лишен от право да се защити срещу предявения иск по чл. 135 ЗЗД, като докаже, че съгласие за прехвърляне на имотите е постигнато между „Агро – шипинг“ ЕООД и „Даунтаун пропъртис“ ЕООД преди проведената на 08.06.2020 г. среща, на която въззивният съд е приел, че управителят на последния приобретател по веригата от прехвърлителни сделки - „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, е уведомен за сключените предварителни договори между ищеца Т. П. и първия ответник „Видери“ ЕООД. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания за извършване на съдопроизводствените действия по приемане на сочените писмени доказателства.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Процесуалните бездействия на някои от другарите могат ли да вредят на останалите?

2. Преклудира ли се правото на другар (ответник) да представи новооткрити доказателства по чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са му били известни, но са били известни на другите другари (ответници), но не са представени от тях поради тяхното бездействие?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Т. И. П., оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждането на разноски.

Ответниците по делото и необходими другари на касаторите, „Видери“ ЕООД и „Агро – шипинг“ ЕООД, не вземат становище по жалбите и по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че се установяват въведените с исковата молба релевантни за правата на ищеца факти и фактически положения: между ищеца Т. И. П. и първия ответник „Видери“ ЕООД е сключен предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 07.08.2019 г., по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача недвижим имот в жилищна сграда в поземлен имот, находящ се в [населено място], м. „Св. Н.“ № 1963, с идентификатор 10135.2563.1963, а именно апартамент № 10 на втори етаж със ЗП от 70 кв. м., ведно с избено помещение № 8 с площ от 3,88 кв. м., заедно с 7,3651 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с паркомясто № 6 с площ от 12,50 кв. м., при цена 73 000 евро; строителните работи следвало да приключат в срок до 01.04.2020 г., а прехвърлянето следвало да се извърши в срок до 30.04.2020 г.; в изпълнение на договора ищецът възложител и купувач превел на ответника общо сумата от 86 357,50 лв.; апартаментът не е завършен в срок, поради което е дължима неустойка по чл. 6.4 от договора в размер на 7 050 лв.; между страните е сключен и предварителен договор от 14.05.2019 г. за строителство и продажба на апартамент № 11 в същата новострояща се жилищна сграда, ведно с избено помещение № 9 с площ от 3,08 кв. м., с 9,2168 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и паркомясто № 5 с площ от 12,50 кв. м., при цена 88 000 евро, от която ищецът е заплатил сума в размер на 86 020 лв.; поради забава в строителството продавачът дължи неустойка от 7 050 лв. по чл. 6.2 от договора; с нотариален акт №146 от 13.12.2019 г., том II, рег. № 9033, дело № 273/ 2019 г. по описа на нотариус Т. М., № 237 в НК, на ищеца е прехвърлено правото на строеж за ап. 11, строителството на който се извършва от продавача „Видери“ ЕООД; „Видери“ ЕООД - продавач и строител, не е извършил дължимото строителство в срок и не е прехвърлил собствеността върху ап. 10 на ищеца - купувач и възложител на СМР, а за ап. 11 изпълнението на неговите задължения е останало на етап “прехвърлено право на строеж”.

Въззивният съд е счел, че сключените между ищеца и първия ответник „Видери“ ЕООД договори са от смесен тип – включват както договор за изработка, по силата на който е възложено изграждането на определени самостоятелни обекти в новостроящата се сграда, така и предварителен договор за покупко-продажба на тези обекти. Изтъкнал е, че съвкупното тълкуване на клаузите от тези договори (в т.ч., макар и не само, т. 2.5, т. 2.7, т. 3.1, т. 5.1, т. 6.2) във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на преследваните от страните цели с тяхното сключване, обичаите в практиката и добросъвестността, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, налага извода, че заложеният в т. 2.2. срок визира срока за изпълнение на възложената изработка. Посочил е, че предварителният договор за покупко-продажба подготвя сключването на окончателния, главния договор, който до приключването на строителството и въвеждането в експлоатация на изградените обекти не може да бъде сключен, поради което е намерил за правно неиздържано и нелогично възражението на ответника „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, че предварителният договор е обвързан с краен срок, който предшества срока за изпълнение на договора за изработка, съответно че след 01.04.2020 г. ищецът не се легитимира като кредитор на непарично вземане, тъй като потестативното му право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да иска сключване на окончателен договор е погасено.

Приел е за неоснователно и възражението на този ответник за нищожност на предварителните договори, обосновано с твърдения, че към момента на тяхното сключване (14.05.2019 г. и 07.08.2019 г.) описаните имоти не са съществували като отделни самостоятелни обекти в правния мир, а това е настъпило едва с изграждането на сградата в степен на „груб строеж“ през месец март 2020 г., т.е. много след срока на действие на договорите. Подчертал е, че съгласно разрешенията, дадени с ТР 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, нищожност поради невъзможен предмет би била налице само ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, респективно когато не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Съобразил е, че при сключване на процесните договори възникването на техния предмет е било възможно, поради което е намерил предварителните договори за действителни и обвързващи валидно страните.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на апартамент № 10 е осъществена следната верига от прехвърлителни сделки: на 27.03.2020 г. „Видери“ ЕООД прехвърля с покупко-продажба два апартамента, единият от които е ап. 10, и 95 кв. м. идеални части от поземления имот, които са разпределени и ще бъдат ползвани за гаражи – открити паркоместа, на втория ответник „Консорциум Овеч строй“ ЕООД; на 15.05.2020 г. „Консорциум Овеч строй“ ЕООД прехвърля с покупко - продажба придобитите на 27.03.2020 г. жилищни обекти на третия ответник „Агро - шипинг“ ЕООД; на 28.10.2020 г. „Агро - шипинг“ ЕООД прехвърля с покупко-продажба придобитите на 15.05.2020 г. жилищни обекти на четвъртия ответник „Даунтаун пропъртис“ ЕООД. Подчертал е, че при тази поредица от прехвърлителни сделки ищецът губи възможност да придобие собствеността, която „Видери“ ЕООД дължи да му прехвърли след завършване на строителството, в срок най - късно до 30.04.2020 г.

Посочил е, че за ищеца е налице защитим интерес по чл. 135 ЗЗД и по двата предварителни договори от 14.05.2019 г. и 07.08.2019 г. – правото на неустойка за забава в изпълнението и за неосъществено право за придобие собствеността върху ап. 10, корелиращ на веригата сделки, довела до намаляване на имуществото на „Видери“ ЕООД, а от тук до намаляване и/или застрашаване на възможността ищецът да получи удовлетворяване на неговите права като купувач и възложител на СМР за ап. 10 и ап. 11.

Въззивният съд е отчел, че общата цена, при която е сключена първата покупко-продажба с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД и за трите прехвърляни обекта, е в размер на 75 000 лв., която в сравнение само с цената, договорена с ищеца за ап. 10 – 73 000 евро, е занижена наполовина; че общата цена, при която е сключена последващата покупко-продажба с „Агро - шипинг“ ЕООД е в размер на 150 000 лв., която се равнява на цената, договорена с ищеца за ап. 10, ведно с паркомясто № 6 от 73 000 евро, а общата цена, при която е сключена последната покупко-продажба с „Даунтаун пропъртис“ ЕООД за четири броя обекти (три апартамента, сред които ап. 10, и 95 кв.м. ид. ч. от ПИ), които „Видери“ ЕООД е трябвало да построи, е в размер на 85 000 евро. Подчертал е, че късият период от време, в който се реализира веригата от разпоредителни сделки, сочи, че действията на „Видери“ ЕООД нарушават критерия за “разумния икономически оператор в сравними пазарни условия”, в резултат на което неговото имущество е намалено несъразмерно по линия на загуба на недвижимата собственост на „Видери“ ЕООД по сделката от 27.03.2020 г. с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД, при която насрещните задължения на „Консорциум Овеч строй“ ЕООД относно довършване на строителството на обектите от тази сделка в контекста на сделките с „Агро - шипинг“ ЕООД и с „Даунтаун пропъртис“ ЕООД се установяват като фиктивни, чието единствено предназначение е да служи като икономическо оправдание на цената, при която „Консорциум Овеч строй“ ЕООД придобива тяхната собственост. Изтъкнал е, че несъразмерното намаляване на имуществото на длъжника е от значение и за задълженията по предварителния договор за ап. 11 да покрие стойността на разходите за завършване на строителството на този обект, както и за способността му да плати дължимите на ищеца по двата предварителни договора неустойки от по 7 050 лв. Намерил е за показателно и последвалото непосредствено след осъществяването на разпоредителните сделки прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на „Видери“ ЕООД на лице, свързано със значителен брой (над 150) дружества, вписано и като управител на дружеството. Счел е, че длъжникът „Видери“ ЕООД е наясно, че крайният ефект от разпоредителната сделка с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД, от една страна, се измерва с неизпълнението на задълженията, поети с предварителните договори с ищеца, а от друга, с намаляване имуществото на дружеството съответно на възможността му да плати дължимите на ищеца суми. Съобразил е, че вторият ответник „Консорциум Овеч строй“ ЕООД придобива на 27.03.2020 г. обектите на „Видери“ ЕООД като е наясно с това, че по този начин ищецът ще загуби правото да придобие собствеността на ап. 10, а за ап. 11 ще бъде принуден допълнително да финансира строителството до степен на неговото завършване. Посочил е, че това знание се потвърждава от събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания за проведените срещи между ищеца, „Видери“ ЕООД, „Консорциум Овеч строй“ ЕООД и „Агро - шипинг“ ЕООД при разпита на свидетелите П. П., Т. Т. и Т. М., както и от фиктивно поетите от „Консорциум Овеч строй“ ЕООД задължения за довършване на строителството за обектите от тази сделка. Отчел е, че третият ответник „Агро - шипинг“ ЕООД придобива на 15.05.2020 г. от „Консорциум Овеч строй“ ЕООД обектите на „Видери“ ЕООД, за да ги прехвърли малко по-късно на 28.10.2020 г. на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД с ясното съзнание, че „Видери“ ЕООД не е изпълнило и няма да изпълни поетите от него задължения към ищеца по двата предварителни договора, съответно, че „Консорциум Овеч строй“ ЕООД не е изпълнило и няма да изпълни поетите към „Видери“ ЕООД задължения със сделката от 27.03.2020 г., както и относно намаляването на имуществото на „Видери“ ЕООД в резултат на сделката с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД. Изтъкнал е, че свидетелските показания, снети в първоинстанционното дело, които корелират на процесните сделки, потвърждават, че веригата от прехвърлителни сделки се използва спрямо ищеца, за да бъде принуден да плати допълнителни, извън договорените в двата предварителни договора, суми. Приел е, че купувачът по финалната сделка от веригата сделки с имуществото на „Видери“ ЕООД (сделката от 28.10.2020 г.) - „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, придобива имуществото с ясното съзнание, че в случая става дума за поредица от сделки, чийто ефект се измерва с лишаването на „Видери“ ЕООД от имущество. Подчертал е, че този извод корелира както на показанията на свидетелите, дадени пред първоинстанционния съд, така и на установените по делото обективни обстоятелства: договорената цена по сделката на „Видери“ ЕООД с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД от 75 000 лв. е предназначена с договора от 27.03.2020 г. да погаси задълженията на „Видери“ ЕООД към „Проект 96“ ООД, за съществуването на които задължения, съответно за тяхната привилегированост в сравнение със задълженията на „Видери“ ЕООД към ищеца, липсват доказателства; поетото с договора от 27.03.2020 г. задължение от „Консорциум Овеч строй“ ЕООД е да довърши строителството и да въведе в експлоатация обектите от тази сделка, т.е. да изпълни неизпълнените от „Видери“ ЕООД задължения по сключените на 07.08.2019 г. и на 14.05.2019 г. договори с ищеца; със сделката от 15.05.2020 г. „Консорциум Овеч строй“ ЕООД и „Агро шипинг“ ЕООД договарят, че същата се сключва в съответствие с чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД при установения в договора на „Консорциум Овеч строй“ ЕООД с „Видери“ ЕООД от 27.03.2020 г. факт, че „Консорциум Овеч строй“ ЕООД поема задълженията да построи ап. 10, част от задължението на „Видери“ ЕООД към ищеца; по силата на договора на „Видери“ ЕООД с „Инвестиционна Компания Хоум Ту Ю“ АД от 04.01.2019 г. на „Видери“ ЕООД е предоставен инвестиционен заем от 163 000 евро за строителството на сградата, в която се намират обектите, които на 28.10.2020 г. са придобити от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, което дружество като дъщерно на „Инвестиционна Компания Хоум Ту Ю“ АД е наясно както със задълженията, които „Видери“ ЕООД има към ищеца по договорите от 07.08.2019 г. и от 14.05.2019 г., така и с фиктивността на поетите от „Консорциум Овеч строй“ ЕООД със сделката от 15.05.2020 г. задължения да довърши строителството на прехвърлените на 15.05.2020 г. от това дружество обекти на „Агро - шипинг“ ЕООД; към датата на сключването на договора с „Агро - шипинг“ ЕООД - на 28.10.2020 г., както се посочва в представения от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, дружеството е инвестирало в процесната сграда повече от 1 000 000 лв. и като инвеститор е било наясно с неизпълнението на задълженията от страна на „Видери“ ЕООД, от една страна, и от друга, с фиктивността на задълженията, договорени от „Консорциум Овеч строй“ ЕООД по сделката с „Видери“ ЕООД от 27.03.2020 г.

Обобщил е, че всяка една от страните по веригата от сделки, довели до нарушаване на правата и задълженията по сключените договори между „Видери“ ЕООД и ищеца, е била наясно с това, че дружеството – длъжник „Видери“ ЕООД не е изпълнило и няма да изпълни задължението да построи сградата, в която се намират процесните ап. 10 и ап. 11, като сделката на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД не е нищо повече от инструмент, с който това дружество затваря в своя полза веригата от сделки с имуществото на „Видери“ ЕООД, оставяйки конкуриращите го права на ищеца като кредитор на „Видери“ ЕООД без покритие, обосновано с доводи, че като инвеститор в процесната сграда „Даунтаун пропъртис“ ЕООД е било наясно с увреждащия ефект, който сделките на „Видери“ ЕООД с „Консорциум Овеч строй“ ЕООД от 27.03.2020 г. и на „Консорциум Овеч трой“ ЕООД с „Агро - шипинг“ ЕООД от 15.05.2020 г., имат спрямо правата на ищеца, но въпреки това на 28.10.2020 г. е сключил с „Агро - шипинг“ ЕООД финалната от веригата сделки с имуществото на „Видери“ ЕООД.

Подчертал е, че всичко изложено му дава достатъчно основание да приеме, че са налице както обективната, така и субективната предпоставка за успешното провеждане на сезиралия го иск по чл. 135 ЗЗД, поради което е постановил обжалвания резултат, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което са обявени за недействителни по отношение на ищеца извършените от ответниците правни сделки.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първите два и последният поставени от касатора „Даунтаун пропъртис“ ЕООД процесуални въпроси са общи и теоретични и не кореспондират с осъществената от въззивния съд решаваща дейност. Въззивният съд не е излагал мотиви досежно въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти, нито е приел, че по делото има доказателствена непълнота, или че знанието у ответниците се установява само със свидетелски или само с косвени доказателства и се основава на индиции. Напротив, въззивният съд е намерил, че от всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност безспорно се установяват при проведено пълно и главно доказване всички твърдени с исковата молба и относими към търсената с иска по чл. 135 ЗЗД защита факти и обстоятелства. Несъгласието на касатора с тези изводи на съда е оплакване за необоснованост на въззивното решение, което не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поставеният трети въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивни жалби и писмени отговори, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявения иск за допустим и основателен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Поставеният четвърти въпрос не е обсъждан от въззивния съд, като съдът не е отрекъл възможността предварителен договор да бъде сключен с модалитет – срок, отлагателно или прекратително условие, а е приел, че при тълкуване волята на страните по процесните два предварителни договора не може да бъде обоснован извод, че страните са договорили прекратяване на договорите с изтичане на уговорения в полза на изпълнителя срок за изпълнение на възложеното строителство.

Петият въпрос е обусловен от изложените от касатора и изгодни за него твърдения, които не отговарят на осъществената от въззивния съд решаваща дейност, в който смисъл въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е извършил тълкуване на отделни клаузи на сключените между ищеца и първия ответник предварителни договори, като е основал извода си за действителната воля на страните на съдържанието на клаузите на договорите, техния смисъл и целта на договорите, с което не се е отклонил от утвърдената практика на ВКС, обективирана в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения като: решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. 1698/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 215 от 21.03.2018 г. по т. д. 2233/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. 1843/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 132 от 20.12.2016 г. по т. д. 772/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. 1698/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и цитираните от касатора, съобразно която на тълкуване подлежи неясна или двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните, като съдът при тази си дейност е длъжен да се съобрази с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, и не може да подмени нейното съдържание. При издирване на действителната обща воля, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Въззивният съд не се е отклонил от цитираните правила, а несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд действително съдържание на волята на страните по предварителните договори, не е основание за допускане на решението до касация съобразно разясненията, дадени с ТР 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по сочените от касатора „Консорциум Овеч строй“ ЕООД два процесуални въпроса в контекста на оплакванията му, че е лишен от възможността да се защити срещу предявения иск по чл. 135 ЗЗД, като докаже, че съгласие за прехвърляне на имотите е постигнато между „Агро – шипинг“ ЕООД и „Даунтаун пропъртис“ ЕООД преди проведената на 08.06.2020 г. среща, на която според него въззивният съд е приел, че управителят на последния приобретател от веригата от прехвърлителни сделки - „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, е уведомен за сключените предварителни договори между ищеца Т. П. и първия ответник „Видери“ ЕООД. Въззивният съд е приел за релевантен за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД фактът на знание за увреждането у ответника „Даунтаун пропъртис“ ЕООД към момента на сключване на сделката по прехвърляне собствеността върху процесния апартамент 10 – датата 28.10.2020 г., поради което е без значение за формираните от съда правни изводи дали в по-ранен момент са постигани други съглашения от този ответник и дали към този по-ранен момент ответникът е знаел за увреждането на ищеца. В този смисъл въпросите не покриват общия селективен критерий да са обусловили решаващата воля на съда и да са от значение за точното решаване на спора. Независимо от това, следва да бъде добавено и че касаторът не обосновава сочената от него допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на съдебна практика по приложението на чл. 216, ал. 1 ГПК, относима към обикновеното другарство, макар сам да сочи, че ответниците в настоящото производство са задължителни необходими другари, респективно приложимо е правилото на чл. 216, ал. 2 ГПК, според което извършените от някои от другарите действия имат значение и за неявилите се или неизвършили действията другари с оглед законовото изискване решението да е еднакво за всички, с изключение на действията по десезиране на съда и сключване на спогодба, когато е необходимо съгласието на всички другари.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора „Даунтаун пропъртис“ ЕООД основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва извършването на разноски за представляването му от адвокат в размер на сумата 5 800 лв. – заплатено адв. възнаграждение, които ще бъдат присъдени с настоящото определение, като на всеки от касаторите бъде възложен половината от разхода.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение