Определение № 522 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2438/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АТВ 2010” ЕООД, [населено място], срещу определение № 2370/23.10.2020г. по ч.т.д. № 3175/2020г. от Апелативен съд - София, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 21.05.2020г. по т. д. № 5522/ 2015г. на СГС в частта за оставяне без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна му жалба вх. № 26054/ 27.02.2020г., подадена срещу постановеното по делото първоинстанционно решение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на общностното право и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициални запитвания. Ответникът по частната жалба, „Обединена българска банка” АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно моли да се остави без уважение частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че молбата по чл. 83, ал.2 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като молителят е търговско дружество и няма права по чл. 83, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че на търговските дружества с оглед качеството им на юридически лица, създадени с цел извършване на търговска дейност и кумулиране на печалба, не е признато правото да бъдат освобождавани по критериите за липса на доходи и семейно положение, очертани в чл.83, ал.2 ГПК, като в хипотеза на неплатежоспособност е предвидена специална процедура в ТЗ, като в тази хипотеза те са освободени от предварителното внасяне на държавни такси по делата за попълване на масата на несъстоятелност, вкл. уредените в закона специални отменителни искове, както и по установителните искове по чл.694 ТЗ. Посочено е, че когато търговското дружество е ответник по иск при обявяването му в несъстоятелност се спират всички производства по имуществени граждански и търговски дела, като уредената по-нататъшна защита на същия ответник не предвижда внасяне на държавна такса и други разноски за установяване на вземанията. С оглед на това е прието, че липсата на предвидена в ГПК обща уредба за освобождаване на търговското дружество от задължение за внасяне на държавна такса не влиза в противоречие с установения от правото на ЕС основен принцип на достъп до правосъдие, доколкото за търговските дружества и при липса на парични средства – неплатежоспособност на същите, е предоставена правна възможност да реализират и без внасяне на такси правата си, след установяване от съд на тяхната неплатежоспособност, за която и самите управителни органи на дружеството имат задължение да инициират производство по несъстоятелност – чл. 626 ТЗ. В изложението към частната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с решение на СЕС от 22.12.2010г. по дело С-279/09, като се иска допускане на касационния контрол по следните въпроси, за които се твърди, че има произнасяне на въззивния съд и са обусловили изхода на спора: „1/ При произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса от юридическо лице и при липса на предвидена в ГПК обща уредба за освобождаване на търговските дружества от задължението за внасяне, длъжен ли е съдът да отчита принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно на ефективен и справедлив съдебен процес, съгласно чл.47, ал. 2-3 ХОПЕС и чл.6 ЕКПЧОС, както и да вземе предвид задължителното за националните съдилища запитване по преюдициалния въпрос, дадено в разрешението на СЕС, а не да препраща към разпоредбите на ТЗ „Несъстоятелност“?; 2/ Правото на ЕС изключва ли принципната възможност ЮЛ, в частност ТД, да поиска и да бъде освободено от плащане на разноски във връзка с производство пред съд?; Ако е не, то в този случай, съдът следва ли да приложи чл.83, ал. 2 ГПК, а критериите, посочени от СЕС, при произнасянето по това искане?“ Настоящият състав намира, че възивното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, предвид следното: Въпросите не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не обхващат обуславящите изхода на спора мотиви на съда, че в частната хипотеза, когато молбата на търговското дружество за освобождаване от държавна такса се основава на твърдения за липса на активи /в случая от 2015г./ и по същество се твърди трайно състояние /започнало от преди 5 години/ на неплатежоспособност /и явно и на свърхзадълженост/, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил и гарантирал с разпоредби в ТЗ правото на процесуална защита на търговското дружество да се извършва по делата, по които той е страна, без предварително внасяне на държавна такса, включително когато е налице заварено производство, по което търговското дружество е ответник /съгласно даденото разрешение по ч.т.д. № 2710/2018г. на ВКС, II т. о./, като за търговеца съществува задължение в 30 дневен срок от възникване на състоянието на неплатежоспособност / свръхзадълженост, да подаде за молба за откриване на производство по несъстоятелност – чл.626 ТЗ /по която съдът се произнася незабавно в закрито заседание – чл. 629, ал.1 ТЗ/, като в случая е налице неизпълнение на това задължение от страна на търговеца, който не може да се ползва от собственото си виновно поведение. С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на посочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното, атакуваният акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд