Определение № 50105 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2096/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти”, гр.Перник, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 14 от 14.01.2022 г. по гр.д.№ 616/ 2021 г., изменено в частта за разноските с решение № 110/ 13.04.2022 г., поправено с решение № 419/ 22.12.2022 г., в частта му, в която след като е отменено решение на Пернишки районен съд № 260955/ 30.07.2021 г. по гр.д.№ 3802/ 2020 г., поправено с решение № 262527/ 18.10.2022 г., касаторът е осъден да заплати на В. И. С. 2 748,21 лв – обезщетение на основание чл.222 ал.1 вр. чл.228 ал.2 КТ. При извършена служебна проверка съдът намира жалбата за недопустима. Делото е образувано по искова молба, в която цената на предявения иск, квалифициран от въззивния съд по чл.221 ал.1 вр. чл.228 ал.2 КТ, е посочена от ищцата в размер 3 085,74 лв. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда (чл.70 ал.1 ГПК). Следователно с въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по осъдителен иск с размер на цената 3 085,74 лв. Въззивните решения по граждански дела, образувани за решаване на спорове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.3 ГПК. Затова обжалваното решение е окончателно, независимо чe в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът