Определение № 194 от 09.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 188/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от П. Д. М. срещу определението от 23.10.2008 год. на Варненския окръжен съд постановено по ч.гр.д. № 2255/08 год. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането от 11.08.2008 год. по гр.д. № 3816/2008 год. на Варненския районен съд с което е оставено без уважение искането на М. за издаване по реда на чл.418 ал.1 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. П. М. е сезирал Варненския районен съд с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю. М. Ц.- А., като издател на запис на заповед. Варненският районен съд е счел, че депозираният запис на заповед не е редовен от външна страна – чл.535 ал.1 т.1 ТЗ, доколкото в текста липсва изписване на словосъчетанието "запис на заповед". Ч. касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Била е оставена без движение от въззивния съд за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК, както и за отстраняване на други нередовности по нея. В изпълнение на разпореждането, М., чрез пълномощника си е представила на 16.02.2009 год. молба, възпроизвеждаща доводите по частната жалба за неправилност на въззивното определение. По отношение на основанията за допускане на касационно обжалване, бланкетно е възпроизведен текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и следва обща дефиниция на документите, посочени в чл.417 ГПК "добре познати в правната теория като несъдебни изпълнителни основания". Касаторът не е посочил нито кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по конкретното дело по което се е произнесъл Варненския окръжен съд и по отношение на който да е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, нито е въвел доводи, които евентуално биха дали основание на съда да прецени допустимостта (а не основателността) на касационното обжалване. Няма валидно дефинирано основание за значението за развитието на правото и точното прилагане на закона евентуалното произнасяне по конкретния спор, като същото не е въведено и след като въззивният съд изрично е указал на М. да стори това. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.