Определение № 50012 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2022 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 775 от 24.03.2022 г., подадена от П. С. А. чрез адвокат Т. С. от АК - С., срещу въззивно Решение № 20 от 17.02.2022 г. по в.гр.д.№ 4/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответницата по касация Г. С. С. е подала отговор чрез адвокат В. В. от АК – С.. Възразява срещу искането за допускане на обжалването. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260070 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 1803/2019 г. на Районен съд - Силистра, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от П. С. А. срещу Г. С. С. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195/2016 г. по описа на нотариус Н. Н. (№ * на НК) - поради споразумяване във вреда на П. С. А., както и иск с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на Г. С. С., че П. С. А. е собственик на земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място] и [населено място], обл. С., а именно: ПИ с идентификатор ***, с площ от 15 006 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, в местността „А. к.” в землището на [населено място], обл. С.; ПИ с идентификатор ***, с площ от 6 118 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, в местността „А. К.” в землището на [населено място], обл. С. и ПИ с идентификатор ***, с площ от 9 003 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, пета категория, в местността „К.” в землището на [населено място], обл. С., и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на описаните имоти. Въззивният съд е приел за установено, че с пълномощни от 26.02.2013 г. и от 22.07.2016 г. ищцата П. С. А. и С. С. С. (неин брат и баща на ответницата) са упълномощили Г. С. С. с правото да ги представлява пред нотариус и други държавни органи във връзка с извършване на разпоредителни сделки – да продава, заменя, дарява съсобствените им наследствени недвижими имоти (включително процесните, както и такива, които не са предмет на настоящото производство), при цени и условия каквито намери за добре, включително да договаря с трети лица, фирми и сама със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, като купувач или дарен, да подписва предварителни договори и да получава авансово суми, както и да получава вместо тях уговорената цена по сделката. На 22.12.2016 г. Г. С. С. е продала процесните имоти на себе си за сумата 3 500 лева. Договорът е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т. 3, peг.№ 3342, н.д.№ 343/2016 г. по описа на нотариус Н. Н. (№ * на НК), който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията. Съгласно СЦЕ цената на имотите към датата на продажбата е около 39 000 лв., което е повече от 10 пъти над цената, на която са продадени. Независимо от това не е налице противоречие с волята на упълномощителката, респ. - не може да се счете, че пълномощникът е договарял в нейна вреда, защото пълномощното дава правото на ответницата да дари имотите, включително и на себе си, което несъмнено би било още по-неизгодно за упълномощителката, която тогава не би получила нищо. Механичното съотнасяне на продажната цена по договора и действителната пазарна цена е неправилен подход, който не отговоря на целите на чл. 40 ЗЗД. При преценка дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се отчитат всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, взема се предвид конкретната проява на увреда, която в настоящия случай, според ищцата се състои в сключването на договора при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка. Друго важно условие е споразумяването между упълномощителя и третото лице да е във вреда на представлявания, поради което упълномощителят, позоваващ се на недобросъвестност на третото лице, следва да я установи. В случая третото лице и пълномощника са едно и също лице, но независимо от това съвкупната преценка на доказателства следва да води до извода, че е налице вреда, като се отчитат всички конкретни обстоятелства, а също и принципа на свободата на договарянето. В случая е установено, че между ищцата, нейния брат и ответницата има и други облигационни отношения, в резултат на които ищцата се е задължила със сумата 5 000 лв., които й били предоставени за ремонт на къщата й през 2016 г., а преди това (през 2003 г.) синът й получил един тир с маслини от ответницата и свид. С., в резултат от което е останало непогасено задължение в размер на 3 500 лв. Тези задължения следвало да бъдат погасени с предоставянето на пълномощно на ответницата да се разпорежда с нивите, което тя сторила по своя преценка чрез покупко-продажба. При изслушването на ищцата по реда на чл. 176 ГПК същата е отрекла, че е подписала пълномощните и декларациите по чл. 264, ал. 1 ДОПК, което е опровергано от назначената впоследствие съдебно-графологична експертиза. Имайки предвид незаплатената цена на маслините, които през 2003 г. са стрували 3 500 лв., а също и заема от 2016 г., като се прибави и половината от цената, на която е извършена продажбата, съдът е приел, че има баланс между задълженията и половината от пазарната цена на нивите, възлизаща на около 20 000 лв. Като важен аргумент за липсата на недобросъвестност е отчетен факта, че, въпреки че е разполагала с пълномощно за част от нивите още през 2013 г., ответницата не го е употребила до 2016 г., когато е била упълномощена за разпореждане с още имоти през юли и е изповядала процесната сделка чак през декември 2016 г. и то само за част от имотите, споменати в двете пълномощни. Годината на сделката съвпада с годината, в която е дадена сумата 5 000 лв. на ищцата за ремонт на къщата й и подкрепя тезата на ответницата, че сделката има за цел да покрие натрупаните през годините задължения на семейството на ищцата към семейството на нейния брат. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Споразумението във вреда на представлявания, предвидено като юридически факт в чл. 40 ЗЗД, е свързано единствено с очевидното несъответствие между обективно формираната цена на пазара на земеделските земи и цената, на която тези земи са продадени от представителя, или тази цена, договорена от представителя варира и може да се приеме за удовлетворяваща интересите на упълномощителя, ако при нейното определяне са зачетени предходни облигационни отношения, по които упълномощителят има качеството на длъжник на представителя ?”. Поддържа се наличие на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 193 от 05.01.2018 г. по гр.д.№ 608/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 934 от 13.09.2010 г. по гр.д.№ 3657/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. В практиката на ВКС по приложението на чл. 40 ЗЗД (т. 3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 95 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 5523/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) се приема, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи; увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено, или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. На нееквивалентността на престациите по отделните договори за продажба не се придава значение на обстоятелство, само по себе си достатъчно да обоснове извод за недействителност на сделката, а същата се преценява наред с други релевантни за правоотношението факти, които в съвкупността си да обосноват извод за недействителност поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В случая, в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е извършил преценка на всички обстоятелства от значение за спора, а дали направените въз основа на тази преценка изводи са правилни не може да бъде проверявано в производството по чл. 288 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение