Определение № 2033 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Г., чрез процесуален представител адв. Д. С., против въззивно решение № 266 от 31.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата на Д. Д. Г. за тълкуване на решение № 326 от 31.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 248/2023 г. на Окръжен съд - Перник в частта за постановения режим на лични отношения между Д. Д. Г. и децата включващ „всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден с преспиване при бащата“. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация С. В. И., подаден чрез процесуален представител адв. Б. Т., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: С решение № 326 от 31.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 248/2023 г. на Окръжен съд - Перник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1310 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 4717/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., е потвърдено изцяло решение № 98 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 41/2022 г. по описа на Районен съд - Перник включително и в частта, с която е определен и режим на лични отношения на бащата Д. Д. Г. с децата Д. Д. Д. и Р. Д. Д., а именно: всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. на съботния ден до 19:00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата. С обжалваното в настоящото производство решение № 266 от 31.07.2024 г., въззивният съд е приел, че независимо, че бащата и майката имат различни позиции по повод на това как се броят първа, трета и пета събота и неделя от месеца, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Изложил е, че в случая няма такава неяснота, тъй като диспозитивът на въззивното решение е ясен – потвърждава решението на районния съд. Мотивите на съда, довели до това решение са ясни и обосновават становището на въззивния съд за постановения режим на лични отношения между Д. Д. Г. и децата, което съвпада с това на районния съд. За пълнота е посочено, че първата събота и неделя от месеца започва да тече и да се брои от първо число на месеца, независимо от кой ден от седмицата е започнал да тече новият месец. Смисълът на определения режим на лични отношения е децата да осъществяват контакти с бащата през събота и неделя, поради което е възможно да се случи така, че децата да бъдат вземани от бащата за повече от две съботи и недели през съответния календарен месец. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В изложението към касационната жалба касаторът сочи и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Следваше ли въззивният съд да се произнесе по молбата ни за тълкуване на съдебно решение № 326 от 31.07.2023 г. преди изпращане на делото във Върховен касационен съд на Република България?”; 2. „Следваше ли съдът да се произнесе по молбата ни с вх. № 2504 от 18.04.2024 г. след като два пъти е сезиран, че между страните по делото е налице спор по отношение на прилагането на съдебното решение относно начина на броене на първа, трета и пета седмица от месеца?“; 3. „Налице ли е съществен порок при неспазване на процесуалните правила, а именно чл. 251, ал. 3 ГПК?“ и 4. „Неспазването на чл. 251, ал. 3 ГПК водили ли до неправилност на постановения съдебен акт?“. Поддържа, че решението е в противоречие с определение № 1 от 05.01.2011 г., постановено по гр. д. № 332/2010 г. на ВКС, I г. о. Първият въпрос е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 251 ГПК, съгласно която на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тоест критериите за преценка дали молбата за тълкуване е основателна са неясност, противоречие или двусмисленост в съдебния акт. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на въззивното решение е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната му част. Производството по чл. 251 ГПК се развива пред съда, постановил решението, а не пред съда, решил делото в първата инстанция. Правилото важи когато въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение /както е в случая/, защото тълкуването се извършва с оглед мотивите на тълкуваното решение, което е потвърдително и е на въззивния съд. Не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по останалите поставени в изложението въпроси. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е разрешен с въззивното решение, да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на молбата за тълкуване, посочени по-горе. Във втория въпрос неправилно е изложено, че между страните е налице спор относно тълкуването начина на броене на първа, трета и пета седмица от месеца. Налице е неразбиране от страна на касатора за това, кои са определените му дни за виждане с децата. В решението режимът на лични контакти на бащата с децата е определен да се осъществява всяка и всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца, което не следва да създава затруднения на страните при изпълнението на решението. Даденото в решение № 188 от 20.06.2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по гр. д. № 25/2013 г. на ВКС, III г. о. тълкуване, според което при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца е неотносимо към постановения по делото режим на лични контакти. Не се установява и соченото в третия и четвъртия въпроси нарушение – неизпращане на препис от молбата на насрещната страна за отговор по чл. 251, ал. 3 ГПК. Препис е изпратен, но насрещната страна не е подала отговор и не е изразила становище по искането. В обобщение на изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация С. В. И. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение