Определение № 50060 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение07.02.2023 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 2291/26.05.2022 г. на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С. Р. Й., чрез пълномощника им адвокат Я. В. от АК-София, срещу решение № 36/09.03.2022 г. по в.гр.д.№ 339/2021 г. на Окръжен съд Ямбол. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2933/2022 г. на ВКС, IV г.о. ОСЪЖДА Р. Г. Й., ЕГН [ЕГН], К. Р. Й., ЕГН [ЕГН] и С. Р. Й., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Н. К. К., чрез адвокат М. Х. от АК-Я., разноски в касационното производство в размер на 600 (шестстотин) лева. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 2291/26.05.2022 г. на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С. Р. Й., чрез пълномощника им адвокат Я. В. от АК-София, срещу решение № 36/09.03.2022 г. по в.гр.д.№ 339/2021 г. на Окръжен съд Ямбол, с което съдът е потвърдил решение от 06.08.2021 г. по гр.д.№ 405/2021 г. на Районен съд Ямбол по исковете на Н. К. К. против Р. Г. Й., К. Р. Й., С. Р. Й. и Община Ямбол, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожен сключения на 12.10.2018 г. договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място]. От Н. К. К., чрез адвокат М. Х. от АК-Я., е подаден писмен отговор, в който оспорва процесуалната допустимост на касационната жалба, а евентуално – нейната основателност и претендира разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл.70, ал.1 от ГПК. В съдебната практика е трайно установено разбирането, че това е крайният момент, до който може да се обсъжда въпросът за цената на иска и не може впоследствие да се пререшава /напр. решение № 6/06.02.2012 г.по гр.д.№ 1634/2011 г., ВКС, IV г.о./. В случая е предявен иск за съществуване на договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от застроен поземлен имот и цената на иска се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която ищцата сама е посочила, че е 4961.30 лева /в молба от 02.03.2021 г. на л.31/. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. Предвид изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касация, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6