Определение № 431 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3347/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение13.11.2020 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 12780/10.08.2020 Г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 6109/2020 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Ц. Б. С., чрез адв. И. Г. Д. от САК, срещу въззивно определение № 12780/10.08.2020 Г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 6109/2020 г. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане делото за произнасяне по инцидентния установителен иск. Насрещната страна „Продом” ЕООД, чрез адв. Л. Ю. Д. от САК, отговарят в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Софийският окръжен съд, като потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, намерил за недопустим иск за прогласяване нищожност на решение на ОС на Етажна собственост по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен като инцидентен по образуваното исково производство, по съображения, че е подаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Изложил подробни съображения относно характера на иска и специалната уредба, която е приложима по всички искове – и за отмяна, и за нищожност на решенията на ОС на ЕС. Касаторът обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите: допустимо ли е да бъде разглеждан инцидентен установителен иск, с който е оспорено решение на общо събрание на ЕС като нищожно, но който иск е предявен извън едномесечния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС; коя е приложимата разпоредба при оспорване на нищожни решения на ОС на ЕС – тази на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, или тази по чл. 26 ЗЗД, възможно ли е разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС да изключи възможността за обжалване на нищожните решения на общото събрание на етажните собственици извън регламентирания в цитираната разпоредба едномесечен срок. Поддържа противоречие с определение № 89/22.05.2017 г., постановено по частно гр.д. № 11/2017 г. на I г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Повдигнатите правни въпроси са включени в предмета на спора, относно допустимостта на предявения иск, както и са от значение за постановения по него резултат, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Определението, на което се позовава касаторът не е окончателен съдебен акт и по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не съставлява съдебна практика на ВКС. Самото то, е ревизирано при произнасяне от следващ състав на Върховния касационен съд. Трябва да се посочи още и това, че същото се явява единично и напълно противоречи на константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС по въпроса. След като същото не е окончателен съдебен акт, а и се явява изолирано, няма и основания за сезиране на ОСГК по реда на чл. 292 ГПК. Следва да бъде допълнено и следното: За да бъде приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, ведно с главния, претенцията трябва да е допустима. Казаното означава, че ако за предявяването й е предвиден законов преклузивен срок, то той следва да бъде спазен. Наличието на специален закон изключва приложението на общия, а и решенията на общите събрания на етажната собственост не са правни сделки, за да са относими за тях общите разпоредби по ЗЗД досежно валидността на сделките. Нещо повече, в действащото законодателство има редица примери, когато специален закон предвижда преклузивен срок за предявяване на иск за нищожност на договор – напр. чл. 7 ЗВСВОНИ, §4и ПЗР ЗСПЗЗ и пр. и няма съмнение, че lex specialis е с приоритет пред общите правила. В заключение, не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

11