Определение № 451 от 06.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2267/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по две касационни жалби от ищец и евентуален ответник (пряк делинквент) по съединени под условието на евентуалност осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и съответно по чл. 45 ЗЗД, подадени против отхвърлителната и съответно против осъдителната част от решение № 107 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 16.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 263/2012 г., с което, по пряк иск на К. И. Х. от Б. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.”-С. е било осъдено да му заплати обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, което е било виновно причинено от третото лице /евентуален ответник/ Б. П. Г. от Б. на 19.І.2011 г., в размер на следните суми:

1/ За имуществените вреди в размер на 659.51 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП и до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 8 124 лв. този иск е бил отхвърлен – като неоснователен.

2/ За неимуществените вреди в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП и до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв. този иск е бил отхвърлен – като неоснователен.

Касационната жалба с вх. № 1628/27.ІІ.2013 г. на ищеца К. И. Х. от Б. е насочена срещу отхвърлителната част част на това въззивно решение, като оплакванията му са за необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата негови кумулативно съединени преки иска срещу застрахователя [фирма]-С. да бъдат уважени в пълните им предявени по делото размери, ведно със законната лихва върху главниците от 8 124 лв.и съответно от 45 000 лв., считано от датата на процесното ПТП и до окончателното им изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), възпроизвежда оплакванията си в жалбата за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по преките му искове срещу застрахователя за обезщетяване на понесените имуществени и неимуществени вреди.

Съответно касационната жалба с вх. № 1360/18.ІІ.2013 г. на евентуалния ответник Б. П. Х. от Б. е насочена срещу осъдителната част на същото въззивно решение, но само досежно прекия иск на Х. за неимуществени вреди. С оплакване за постановяването в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/ се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който размера на присъденото на Х. застрахователно обезщетение за тези вреди да бъдел намален – „до техния справедлив размер”, като на Г. се присъдят разноски, вкл. адвокатския хонорар, до размера на отхвърлената част от исковете.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос (независимо дали материално- или процесуалноправен) повторно развива оплакването си, че въззивната инстанция е игнорирала изложените от него аргументи за завишеност на присъденото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди и неотчитане на безспорния факт на съпричиняването им от негова страна.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, всяка една от тези две касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По касационната жалба на ищеца К. Ил. Х.:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело (бил той материално- или процесуалноправен) само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационна обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК).

2. По касационната жалбата на евентуалния ответник Б. П. Г. от Б.:

Правилна /законосъобразна/ е преценката на въззивния съд, че правният му интерес от обжалване на постановеното срещу застрахователя осъдително решение по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, произтича от това, че процесното ПТП е настъпило по вина на Г., който е шофирал след установена употреба на алкохол и поради това би могъл да отговаря по бъдещ регресен иска на [фирма]-С., заведен срещу него. Тъй като в изложението към касационната жалба на Г. отново липсва ясно и точно формулиран правен въпрос, за нея важат съображенията, изложени относно касационната жалба на ищеца Х..

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение