Определение № 1370 от 18.03.2026 г. на ВКС по д. № 53/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. К., чрез адв. И. от САК, срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №783/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Топлофикация София“ ЕАД по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 46500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от забавен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в@@4@ [населено място], където живее ищцата, в периода 22.08.20 г. – 4.09.20 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК и в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че по правния въпрос / уточнен и конкретизиран по смисъл – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, в които да обсъди доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №520/12 г.на четвърто г.о. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК поставя въпроса: Наличието на предвидените уведомления / за ремонтите/ изключват ли изцяло и безусловно отговорността на „Топлофикация София“ЕАД за обезщетение за нанесени през посочения период на клиенти вреди от некачествен ремонт, от продължителен, несъответстващ на разумен срок ремонт и други основания? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника като възложител е обективна, гаранционно-обезпечителна и невиновна, като нейната цел е да обезщети вредите, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с извършването на възложената работа, в патримониума на трето лица - ищцата. Посочил е елементите от състава на деликта по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, настъпила в пряка причинно-следствена връзка него вреда и вина, която се презумира на осн. ал.2. Приел е, че предмет на иска са действията и бездействията на работниците и служителите на ответното дружество, довели до забавено и некачествено извършване на ремонтните дейности в близост до адреса на ищцата – бл.18 и по [улица], в[жк]. Ответникът е спазил задължението си по чл.45 и чл.38, ал.4, вр. с ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди да уведоми клиентите за ремонта и причините за удължаването му, поради което той не дължи неустойка или друго обезщетение на клиентите. По делото не са представени доказателства от ищцата, чиято е доказателствената тежест, за извършване на ремонта в процесния период извън одобрения проект и времеви график и за причинени й в пряка причинна връзка с незаконосъобразно продължилите ремонтни действия вреди. Затова искът е отхвърлен като неоснователен. При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в подлежащата на обжалване част на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория поставен въпрос, който по смисъл и насоченост / относно отговорността за неизпълнение на договорни задължения/ попада в обхвата на служебно известната на съда задължителна практика на ВКС – ТР №4/12 г. от 29.01.13 г. ОСГТК и ТР №2/17.05.18 г. ОСГК/ мотиви към т.1/, както и за проверка на допустимостта на въззивното решение, за която ВКС следи и служебно – чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.