Определение № 33 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 472/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Д. С. и Д. Д. С. чрез техния пълномощник адв. Т.М., срещу въззивно определение от 29.10.2021 г. по гр.д. № 5460/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение подадената от тях частна жалба /озаглавена въззивна жалба/ вх. № 42462 от 20.05.2020 г. срещу определението на Софийски градски съд, постановено на 11.03.2020 г. по гр.д. № 8219/2009 г., с което е оставена без разглеждане молбата им от 30.10.2019 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на допълнителното решение от 11.06.2019 г. по същото дело. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателите поддържат, че с молбата си от 30.10.2019 г. изрично са поискали допълване на решението с произнасяне по повдигнатите от тях с отговора на исковата молба въпроси, чрез отговора на които да им бъде признато право на задържане на имота при уважаване на главния иск. Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях, той е постановил непълно решение, което подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1. Следва ли съдът да се произнесе по същество на искането по чл. 250 ГПК, ако е изтълкувал молбата като искане за допълване на мотивите на обжалваното решение. 2. Допустимо ли е съдът да тълкува стеснително нормата на чл. 250 ГПК в смисъл, че ако според решаващия съд искането е за допълване на мотивите, да не разгледа искането по същество. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност. В писмен отговор на частната касационна жалба насрещните страни Е. И. Х. и В. В. Х. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са ответници по предявен против тях иск за ревандикация на недвижим имот. В срока за отговор на исковата молба са предявили насрещен иск за заплащане на направените в имота подобрения и за признаване на право на задържане. Първоинстанционният съд е постановил отделяне на насрещния иск за самостоятелно разглеждане в друго производство и е изпратил същия на родово компетентния съд. С решение № 7205 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 8219/2009 г. на Софийски градски съд предявения против жалбоподателите С. Д. С. и Д. Д. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен. В подадената от тях въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е направено оплакване за неправилност на същото поради липса на произнасяне по искането им по чл. 72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения. В тази част въззивната жалба е квалифицирана като молба за допълване по реда на чл. 250 ГПК на първоинстанционното решение и делото е изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по нея. С решение от 11.06.2019 г. по гр.д. № 8219/2009 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на Д. Д. С. и С. Д. С. за допълване на решението от 30.10.2017 г. С молба вх. № 133027 от 30.10.2019 г. С. С. и Д. С. са поискали по реда на чл. 250 ГПК да бъде допълнено решението от 11.06.2019 г. с произнасяне по въпроса направени ли са подобрения в процесния имот и от кого са направени. Тази молба е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд като недопустима, подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 250 ГПК.. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата е подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като има за предмет искане за формиране на мотиви по възражението за право на задържане, което не е разгледано. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. В своята практика ВКС последователно приема, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът на съдебното решението, когато съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, а не неговите мотиви. Когато е налице произнасяне в диспозитив по предмета на делото, но съдът е пропуснал да обсъди доказателства, доводи и възражения на страните, постановеният съдебен акт не е непълен, и този пропуск не може да се отстрани по пътя на чл. 250 ГПК чрез постановяване на допълнително решение. Поправката на такъв пропуск може да бъде преодолян по пътя на обжалване на основното решение. В този смисъл са решение № 138 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 1982/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 152/2019 г. от 14.01.2020 г.по гр.д. № 1037/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовават жалбоподателите. В тях е посочено, че за да са налице предпоставките на закона /чл. 250 ГПК/ за постановяване на допълнително решение би следвало решаващият съд да не се е произнесъл по конкретна част от иска или по някой от обективно съединените искове, както и че липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи и възражения в мотивите на съдебното решение не съставлява пропуск и непроизнасяне по спорния предмет. Наличието на трайно установена практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 250 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил, изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване по поставените от частните жалбоподатели въпроси и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди тази практика да е неправилна или да се нуждае от осъвременяване. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не се установява същото да е очевидно неправилно. Следва да се посочи, че развитите в частната касационна жалба и в изложението към нея доводи за неправилност са относими към постановеното по делото допълнително решение от 11.06.2019 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Д. Д. С. и С. Д. С. за допълване на решение № 7205 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 8219/2009 г. на Софийски градски съд /основното решение/, което обаче не е предмет на настоящото дело и правилността му не може да бъде проверявана по повод подадената частна касационна жалба срещу въззивно определение от 29.10.2021 г. по гр.д. № 5460/2018 г. на Софийския апелативен съд. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Возим от гореизложеното съдът