Определение № 623 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2887/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 492 / 05.03.2013 год. по гр.д.№ 562 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 31.10.2012 год. по т.д.№ 5110 / 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 5 състав за прекратяване на производството. Частната жалба е мотивирана с доводи, касаещи определянето на цената на исковете по чл.19 ал.3 ЗЗД, въз основа на застрахователната стойност на автомобилите, обект на прехвърлянето, и оттук дължимата по тях държавна такса ,като надлежно внесена от ищеца. Приложеното изложение по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, без да съдържа изрично формулиран правен въпрос, третира идентичен проблем - базата за определяне дължимата по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД държавна такса, при твърдение за противоречива съдебна практика, обоснована с приложено определение на СГС. Ответната страна – [фирма] - не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното. [фирма] е предявило против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен ,като сключен с договора за финансов лизинг между същите страни, на предварителен договор за покупко-продажба на три товарни автомобила, индивидуализирани в петитума на исковата молба, както и установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване право на собственост на ищеца върху същите автомобили. С определение от 12.04.2012 год. по т.д.№ 5110 / 11 год., образуваното при СГС по така предявените искове производство, в частта по предявените искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД е било прекратено, поради неплатена държавна такса. Това определение, съобщено на [фирма] на 27.04.2012 год. и необжалвано от дружеството - ищец, е влязло в сила. С последващо по делото определение от 31.10.2012 год., СГС е прекратил производството и в останалата му част – по предявените установителни искове за собственост, поради липса на правен интерес. Определението е обжалвано от [фирма] и потвърдено с определение № 492 / 05.03.2013 год. на САС, предмет на настоящата частна касационна жалба. Предмет на обжалването пред САС, както и пред настоящия касационен състав са единствено предявените от [фирма] установителни искове за собственост, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, недопустимостта на производството по които не е обосновавана с нередовност на исковата молба, поради незаплатена за същите държавна такса, с оглед цената на исковете, а поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. В съответствие с тези решаващи мотиви на въззивния съд жалбоподателят не е формулирал и обосновал с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение