Определение № 1585 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 215/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ц. рещу решение № 1156/09.10.2025 г. по в. гр. д. № 1520/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 191/04.04.2025 г. по гр. д. № 58/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на М. М. Ц. с правно основание чл. 105 СК за предоставяне на информация за биологичния му произход. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че молбата на М. М. Ц. за предоставяне на информация за биологичния му произход, на основание чл. 105 СК, е неоснователна, тъй като по делото не са установени биологичните родители на молителя. Въззивният съд е приел, че са налице единствено индиции за допуснато осиновяване - акт за раждане № 2920, съставен на 07.10.1968 г. и писмо вх. № 1967/27.02.2025 г. на Констинбродски районен съд, съгласно което след направена справка в описната книга на Софийски селски съд било установено, че има образувано гражданско дело с предмет - осиновяване от 28.11.1968 г. под № 759/1968 г., но делото не е предадено в архива на Констинбродски районен съд и не се намира в съда. Първоинстанционният съд бил разпоредил да се изготви и пълна справка от НБД "Население" за лицето, което е вписано в акта за раждане № 2920 като майка, родила детето. Според данните от приложената справка, извършена на 27.02.2025 г., в НБД "Население" не се намира такова лице, родено на посочената дата. Предвид липсата на информация относно биологичния произход на молителя, въззивният съд е достигнал до извода за неоснователност на молбата по чл. 105 СК и е потвърдил решението на първоинстанционния съд. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: "Пречка ли е да се предостави информация за произхода на осиновения, ако съдът не е установил по реда на ГПК лицето, сочено като рожден родител?". Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 567/13.10.2024 г. по гр. д. № 3799/2023 г. на ВКС, III г.о., решение № 350/12.06.2024 г. по гр. д. № 3134/2023 г. на ВКС, VI г.о., решение № 578/08.10.2024 г. по гр. д. № 3858/2023 г. на ВКС, III г.о., решение № 156/13.03.2025 г. по гр. д. № 7/2024 г. на ВКС, III г.о., решение № 210/10.04.2025 г. по гр. д. № 212/2024 г. на ВКС, III г.о. В законоустановения срок не е постъпил отговор на касационната жалба от Прокуратурата на Република България. Върховният касационен съд, състав на III г.o. намира, че касационното обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: В производството по чл. 105 СК, пречка ли е да се предостави информация за произхода на осиновения, ако родителите по произход не могат да бъдат установени по реда на ГПК? Въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, както и с други служебно известни на настоящия съдебен състав решения (решение № 130/ 25.02.26г., постановено по гр.д. 2205/25г. на ІV ГО). На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6,39 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение