Определение № 1180 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3390/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Рудник „Т. – Север“, [населено място] – клон на Мини М. Изток ЕАД (нататък и само Рудник „Т. – Север“ ), срещу въззивно решение № 158 /03.06.2025 г. по в.гр.д. № 233 /2025 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11/ /04.02.2025 г. по гр.д. № 794/2024 г. на Радневския районен съд, с което са уважени искове на П. С. Д. срещу Рудник „Т. – Север“ с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответникът по касационната жалба П. С. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна по делото, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставените от касационния жалбоподател и уточнени от съда материалноправни въпроси, свързани със закрилата по чл.333 ал.1, т.3 вр. ал.2 КТ: За значението на мнението на трудово-експертна лекарска комисия ( ТЕЛК ) при уволнение на работници и служители, ползващи се със закрила по чл.333, ал.1 от КТ; Какви данни трябва да събере работодателят и какви медицински документи следва да изпрати на ТЕЛК в случаите, когато иска мнение от ТЕЛК при прекратяване на трудово правоотношение с работник, който се ползва със закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 КТ? Какви медицински документи следва да приложи работодателят към искането до инспекцията по труда за даване на предварително разрешение за уволнение на работник, който, се ползва със закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 КТ? Когато в случаите, предвидени в разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ ТЕЛК е изразил мнението си (постановил решението си) въз основа на изпратените му от работодателя медицински документи и работодателят изпратил това мнение (решение) на инспекцията по труда, следва ли да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.ЗЗЗ, ал.2 от КТ? Въпросите са обуславящи защото въззивният съд е приел следните правни изводи: Въззивният съд е признал дисциплинарното уволнение на П. С. Д. от Рудник „Т. – Север“ за незаконно и го е отменил на основание чл.344, ал.3 от КТ поради неспазване на процедурата за даване на предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда по чл.333, ал.1,т.3 КТ. Крайният извод е основан на изводите, че: В случаите, когато работникът/служителят страда от повече от едно заболяване, предвидено в Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г., предварителната закрила при уволнение обхваща всяко от тези заболявания. Инспекцията по труда е дала предварително разрешение за прекратяване на правоотношението на П. С. Д. на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ само във връзка със заболяването му от захарен диабет, съгласно искането на работодателя, но не и за заболяването исхемична болест на сърцето, от което работникът също е страдал към момента на дисциплинарното му уволнение, Това разрешение на Инспекцията по труда е изпратено по искането на Рудник „Т. – Север“, към което работодателят е приложил получено по негово искане ЕР на ТЕЛК (№ 219/04.06.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. Д-р. С. К.” АД - [населено място]), в което е посочено, че П. С. Д. е със заболяване от захарен диабет, което е от списъка със заболявания, при които лицата ползват особената закрила на Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г.. Като приложения към искането на Рудник „Т. – Север“ е посочена декларацията на П. С. Д. за болестите захарен диабет и исхемична болест на сърцето. ЕР на ТЕЛК е постановено по искане на работодателя за мнение за прекратяване на трудовото правоотношение, към което работодателят е приложил заверено копие от подадената от П. С. Д. декларация и медицинските документи, представляващи два броя амбулаторни листи и протокол с резултати от медицински изследвания, от които се установява, че П. С. Д. е боледувал от захарна болест и исхемична болест на сърцето. Въпросите са разрешени в противоречие с посоченото от касационния жалбоподател решение № 219/ 28.04.2011 г. по гр.д. № 1821 /2009 г. на IV г.о. на ВКС, в което по материалноправния въпрос за значението на мнението на ТЕЛК при уволнение на работници и служители, ползващи се със закрила по чл.333 ал.1 от КТ е прието следното: … Работодателят е длъжен да поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл.333 ал.2 от КТ. Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл.4 ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това, какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК. По-долу в решението си съставът на ВКС е формулирал и по-кратък отговор на въпроса: Мотивите на експертното решение на ТЕЛК не подлежат на контрол. Експертното решение, което е дадено от ТЕЛК по искане на работодателя именно с оглед здравното състояние на работника и с оглед закрилата, която чл.333 ал.1 т.3 от КТ му осигурява, съставлява мнение на ТЕЛК по смисъла на чл.333 ал.2 от КТ, независимо от съдържанието му. Въпросите са разрешени в противоречие с посоченото от касационния жалбоподател решение № 61 /05.03.2012 г. по гр.д. № 456 /2012 г. на IV г.о. на ВКС, в което е прието сходно разрешение: Мнението на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Тази процедура е нормативно уредена в Нар. № 5/1987 г. Съгласно чл.4 от същата, въз основа на събраната и представена от работодателя медицинска документация, ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение (ЕР), в което се посочват болестта, от която страда работникът или служителят, преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд; това ЕР се изпраща служебно на работодателя и на работника или служителя. Съгласно чл.5 и чл.6 от Нар. № 5/1987 г., работодателят прилага ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението, към писменото си искане до съответната окръжна инспекция по труда, а последната, въз основа на него и останалата медицинска документация, отказва или дава разрешението за уволнение по чл.333, ал.1 от КТ. Липсата на мнение на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено от ТЕЛК, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 или т.3 от КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението От друга страна, предвид изрично използвания от законодателя термин „мнение” в разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ, същото – във формата на ЕР на ТЕЛК по чл.4 от Нар. № 5/1987 г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин окръжната инспекция по труда – тя може да не се съобрази с това мнение при даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник или служител (по този въпрос в съдебната практика никога не е имало колебания и тя е трайно установена)… Именно предвид само информативния, но не и задължителен характер на последното, работодателят, след като го е получил служебно от ТЕЛК (чл.4, ал.3 от Нар. № 5/1987 г.), не е необходимо да изчаква то да влезе в сила, а може веднага да го приложи към искането си до инспекцията по труда (чл.5 от Нар. № 5/1987 г.), дори в случаите, когато то е обжалвано по реда на чл.112 от ЗЗ (практиката на административните съдилища допуска такова обжалване). Въпросите са разрешени в противоречие и с посоченото от касационния жалбоподател решение № 177 /19.07.2017 г. по гр.д. № 3777 /2016 г. на IV г.о. на ВКС, в което съставът на ВКС се е позовал на разрешението, прието с (посоченото по-горе) решение № 61 /05.03.2012 г. по гр.д. № 456 /2012 г. на IV г.о. на ВКС, което е възпроизвел. С това е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В едноседмичен срок от съобщение касационният жалбоподател следва да представи по делото доказателства, че е заплатил сумата 207.80 евро (равностойността на 406.42 лева) – държавна такса за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното, съдът