Определение № 1901 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. К., чрез адв. Н. Д., против определение № 128 от 13.03.2023 г. на Окръжен съд Смолян, постановено по в.ч.гр.д. № 135/2023 г., с което е потвърдено определение №20/26.01.2023г. по гр.д. №35/2023г. по описа на Районен съд Златоград в частта, с която е върната на основание чл.130 ГПК искова молба с вх. № 168/25.01.2023г., подадена от М. И. К. срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД и ТП на НОИ – Смолян, с която е предявен иск за признаване за установено спрямо ответниците, че е налице причинно-следствена връзка между условията на труд при първия ответник и смъртта на С. З. К., поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното въззивно определение. Иска се допускането му до касационен контрол и съответно отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството в тази му част. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос и няма позоваване на конкретна хипотеза по чл. 280, ал. 1 ГПК, чието наличие да се обосновава. Единственият посочен в изложението текст е този на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но същият не е посочен като твърдяна хипотеза, предвид и обстоятелството, че не са посочени конкретни актове на Съда на ЕС, на които да противоречи въззивното определение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като съображенията за това са следните: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявения иск за установяване наличието на причинно-следствена връзка между условията на труд при „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД-работодател и смъртта на С. З. К. - работник, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 КСО редът за установяване на трудовите злополуки е административен и е от изключителната компетентност на посочените органи в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Намерил е за неоснователно възражението на частния жалбоподател - ищец, че искът е допустим, тъй като не бил изготвен аутопсионен протокол на починалия С. К., като се е позовал на нормата на чл.60, ал.2 КСО, според която когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК или НЕЛК. Посочил е още, че в конкретния случай НЕЛК с експертно решение от 07.11.2022г. е отменил ЕР на ТЕЛК и не се е произнесъл по причинната връзка, поради отказ на близките от извършване на аутопсия, като останалите доказателства давали индикации за инфаркт на миокарда, които били започнали още преди отиване на работа на К.. Според въззивния съд, законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че произнасянето за причинната връзка се явява преюдициален въпрос относно въпроса дали злополуката е трудова или не, когато се касае за нетравматично увреждане. В този смисъл е посочено решение № 3029/09.03.2021г. на ВАС по адм.д.№13232/2020г. VІ отд., в което е разяснено, че нормата на чл.60, ал.2 КСО въвежда специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /в случая смъртта/ и условията на труд, което се отнася както за органа, издаващ първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. В същия смисъл е и решение № 4999/03.04.2019г. на ВАС по адм.д.№5516/2018г., VІ отд./, в което се приема, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане крайният извод дали е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Ето защо, влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 ЗЗ), в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Въззивният съд е посочил, че ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) не се е произнесъл по причинната връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, поради липса на протокол за аутопсия, то длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност – да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. По делото са налични данни, че пред Административен съд Смолян е образувано адм. дело № 352/2022 г., по което следва да бъде решен въпросът налице ли е причинна връзка между настъпилата смърт на лицето С. З. К. и условията на труд при първия ответник, като е недопустимо този въпрос да се разрешава по гражданскоправен ред. Съгл. т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение да изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая в изложението няма формулиран правен въпрос, поради което обжалваното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,