Определение № 195 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 608/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на В. Г. А. срещу решение № 5299 /04.09.2020 г. по в. гр. д. № 10049 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 81639 /02.04.2019 г., с което е отхвърлен предявен от В. Г. А. срещу Столична община, Държавата, Н. М. И. и А. С. Ж. иск с правно основание чл.34,ал.1 ЗС за съдебна делба на апартамент в [населено място], на [улица], индивидуализиран в решението. Насрещната страна Н. М. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Другите насрещни страни не са подали писмени отговори. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по допускане на делба, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Ищецът основава иска си за делба на процесния апартамент на довод за нищожност на делбата по гр. д. № 8924 /1996 г. по описа на СРС, г.о., 53-ти състав, поради неучастието на съсобственици - неговото собствено участие и неучастието на Столична Община. Той твърди, че е следвало да участва в делбата заедно със съпругата си А. С. Ж., с която е в брак от 09.11.1995 г. Евентуално твърди, че двамата със съпругата му са придобили дяла на Н. М. И., наследник на съделителя Х. И. (която е починала на 27.12.2009 г.), който се е дезинтересирал от имота, поради което вече не е собственик, а ищецът и съпругата му като владеят имота повече от 10 години от 1996 г.. За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел следното: В предмета на въззивното производство се включва иск по чл.34 ЗС за делба на апартамент в [населено място] и възражение на ищеца с правно основание чл.75,ал.2 ЗН за недействителност на съдебна делба на същия апартамент, допусната и извършена по гр.д. № 8924 /1996 г. по описа на СРС, 53 състав. Решението по допускане на делбата от 03.06.19 98 г. е влязло в сила на 31.03.20 04 г. С него делбата е допусната между следните съделители и при следните делбени квоти: А. С. Ж. – 1 /5 ид.ч., Х. М. И. – 2 /5 ид.ч. и Държавата – 2 /5 ид.ч. С първоинстанционното решение искът за делба срещу Столична община е отхвърлен, а с въззивното решение първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено в тази част. Решението по извършване на делбата от 07.03.2006 г. е влязло в сила на 07.04.2010 г. С него имотът е изнесен на публична продан. Х. М. И. е починала на 27.12.2009 г. и и е оставила за свой наследник по закон своя брат Н. М. И.. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението (довода) на ищеца В. Г. А. по чл.75,ал.2 ЗН за нищожност на делбата по гр. д. № 8924 /1996 г. по описа на СРС, г.о., 53-ти състав, поради неговото неучастие в делбата: Правото на участие на В. А. в производството по гр. д. № 8924 /1996 г. по описа на СРС се обуславя от качеството му на съсобственик на процесния апартамент. Той не е съсобственик на имота. Видно от изложеното в исковата молба и данните по делото, В. А. е в граждански брак със съпругата му А. Ж. считано от 09.11.19 95 г. Съгласно разпоредбата на чл.20,ал.1 СК (ДВ, бр. 15, 21.02.1992 г.), вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака по наследство и по дарение принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В процесния случай, притежаваните от А. Ж. идеални части от имота са придобити от нея по силата на наследствено правоприемство въз основа на завещание на Гора И., починала през 1985 г., т.е. върху същите не е възникнала имуществена семейна общност - въззивникът не се легитимира като съсобственик на това основание. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението (довода) на ищеца В. А. за придобиване по давност на идеалните части на съсобственика Н. И. след 10 годишно владение, тъй като по делото не е доказано въззивникът и /или А. С. Ж. да са владели идеалните части на останалите съсобственици, нито да са предприели действия, отричащи правата им, които да са достигнали до тях, съгласно предвиденото в ТР № 1 /2012 г. на 0С ГК на ВКС. Въззивният съд, като се е основал на приетото в тълкувателното решение, е приел, че упражняването на фактическа власт от съсобствениците не е достатъчно за придобиването на собствеността по давност. Необходимо е промяната в основанието на владението да намери външна изява и да стане известно на съсобствениците, каквито доказателства по въззивното дело не са събрани. Въззивният съд е приел за неоснователен и възражението (довода) на ищеца В. А. по чл.75,ал.2 ЗН за нищожност на делбата по гр. д. № 8924 /1996 г. по описа на СРС, г.о., 53-ти състав, поради неучастието на Столична община в делбата: Съгласно чл.14,ал.1 от Закона за наследството (в редакцията на текста от 2.01.1949 г.), завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, държавата и обществените организации. В ал.2 на чл.14 ЗН е посочено, че в полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. По аргумент от чл.11 от Закона за наследство в същата редакция, приложима към датата на смъртта на Г. И. през 1985 г., когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат или изгубят правото да приемат наследството, последното се получава от държавата. В конкретния случай Гора И. с процесното завещание се е разпоредила с цялото си имущество (4 /5 ид.ч. от процесния апартамент) спрямо лица, които нямат качеството на наследници по закон. Тъй като ЗН в приложимата му към спора редакция ограничава разпореждането чрез завещание до половината от имуществото на завещателя, след смъртта на Г. И. собствените й 4 /5 ид.ч. от процесния апартамент са наследени, както следва: по 1 /5 ид.ч. за А. И. Ж. и за Х. М. И. по силата на саморъчното завещание, а 2 /5 ид.ч. са отчуждени в полза на държавата, на основание чл.14,ал.2 вр. чл.11 ЗН (редакцията на текста от 22.01.1949 г.). На основание чл.2 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.) от 01.01.1996 г. притежаваните от държавата идеални части от имота придобиват статут на частна държавна собственост. Следователно същите не са общинска собственост. Аргумент в тази насока е и фактът, че липсва законова разпоредба, която да предвижда, че придобити от държавата имоти по реда на чл.11 вр. чл.14,ал. 2 ЗH (редакция от 22.11.1950 г.), приложима към датата на смъртта на Гора И., стават общинска собственост. Обсъжданата категория имоти не са предвидени в разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗМСА, в която изчерпателно са посочени държавните имоти, които с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините. Въззивният съд е обсъдил пълното съдържание на разпоредбата (на описаните във всичките и точки имоти). Въз основа на този извод въззивният съд е приел и че съставеният от Столична община през 2014 г. акт за частна общинска собственост за ид.ч. от процесния имот, не е породил никакви права за общината. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси: · С влизане в сила на § 7 ПЗР на т.6 във вр. с чл. 6 т. 1 ЗМСМА преминава ли „екс леге“ в патримониума на общината държавно жилище, отдавано под наем от общината и предназначена за битово и комунално обслужване на населението, което не е стопанисвано нито пряко от държавата, нито чрез нейно дружество? Доколкото въззивният съд е приел, че ищецът не е следвало да участва в извършената съдебна делба, на чиято нищожност се позовава, тъй като не е бил съсобственик на процесния имот и от това следва, че искът му за съдебна делба е неоснователен, е без значение дали Държавата или Столична община е била съсобственик в процесния имот (този въпрос няма значение за основателността на иска на ищеца за съдебна делба). Както обосновано е посочил ответникът Н. И. в отговора си на касационната жалба, след като по делото е установено, че доводът на ищеца, че е следвало да участва в делбата, на чиято нищожност се позовава като основание на иска си за делба, е неоснователен, той не може да се позове на неучастието в делбата от името на друго неучаствало в нея лице (съсобственик), тъй като това би представлявало упражняване на чужди права, което е недопустимо съгласно чл.26,ал.2 ГПК. Към това може да се добави и че няма противоречие между приетото от въззивния съд и приетото в посочените от жалбоподателя решение № 34 от 31.01.2002 г. по гр.д. № 405 /2001 г., на ВКС, IV г.о. и определение № 757 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 109 /2012 г. на ВКС, I г.о., които са постановени при различна фактическа обстановка – по първото дело процесният имот е бил жилище, стопанисвано от общината до 01.06.1996 г., а по второто ищецът не е доказал имотът да е бил собственост на фирма, от която е придобил имота на публична продан, а общината е доказала, че по заповед на областен управител недвижим имот, който е бил държавна собственост, е отписан от книгите за държавна собственост и актуван като общинска собственост на основание §7,т.6 ПЗР на ЗМСМА. Посоченото решение на СГС не попада в хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. Може да се добави и че въпросът не е обуславящ, тъй като не е основан на установената по делото фактическа обстановка, по делото е представен договор за наем, който е сключен между съпругата на ищеца и общината през 2006 г. за 2 /5 ид.ч. от процесния имот, след влизане в сила на решението по допускане на делбата (като основание на договора за наем се сочи първоинстанционното съдебно решение по допускане на делбата, а в него искът за делба срещу Столична община не е уважен, а отхвърлен, а с въззивното решение в тази част първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото - прекратено). · Допустимо ли е имот, предмет на съдебна делба да се придобие по давност от трето лице, извън кръга на наследниците - съделители докато делото е висящо? Въпросът не е обуславящ, тъй като ищецът не твърди да е осъществявал самостоятелно владение върху процесния имот, а че е владял заедно със съпругата си след сключването на брака, а тя е собственик на идеални части отпреди брака (тя го е допуснала да живее в имота) и то твърди, че двамата със съпругата му са владели идеалната част на съсобственик от годината, в която съпругата му е предявила иска за съдебна делба (че придобивната давност е изтекла след завеждането на делото за делба). Т.е. жалбоподателят - ищец не твърди нито да е владял самостоятелно, нито да е владял и придобил процесния имот преди предявяването на иска за делба, чиято нищожност твърди поради неговото неучастие. Въпросът не е обуславящ и защото въззивният съд не е приел, че не е допустимо имот, предмет на съдебна делба да се придобие по давност от трето лице, което е извън кръга на наследниците - съделители докато делото е висящо. · Необходимо ли е трето лице, което установява самостоятелно владение върху чужд имот (в хипотезата на завладяване на чужд имот), да уведомява действителните собственици за своето намерение да свои имота и да им противопоставя своето владение, за да придобие имота по давност, или е достатъчно да установи свое явно владение, отговарящо на изискванията на закона? И този въпрос не е обуславящ по изложените вече съображения, че ищецът не е твърдял (нито е доказал) да е установил самостоятелно владение върху чужд имот. Той е живял в процесния апартамент, в който е бил допуснат от съпругата си след брака, която е била съсобственик отпреди брака. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника Н. М. И. за осъждане на жалбоподателя да му заплати направените по делото разноски за процесуално представителство, е основателно и доказано за сумата 1 700 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.23). Воден от изложеното съдът