Определение № 653 от 09.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1450 от 02.11.2011 г. по т. д. № 1279/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че [фирма], [населено място] дължи на ищеца сумата 12 060 лв. - неиздължен остатък от продажна цена по фактура от 07.05.2008 г., ведно със законната лихва. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по три процесуални въпроса, които са решавани противоречиво от съдилищата, както и че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Според касатора, съществени по конкретното дело са въпросите: ”представлява ли доказателство за сключена търговска покупко-продажба данъчната фактура, подписана от представител на дружеството?; представлява ли доказателство за предаване на стоката, подписани от законния представител на дружеството - купувач фактура и стокови разписки към нея?; и кой носи доказателствената тежест при оспорване формалната доказателствена сила на подписан от оспорващия частен свидетелстващ документ”? По тези въпроси въззивният съд, според жалбоподателя, се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.; решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.; решение № 134/24.03.2008 г. по т. д. № 626/2007 г.; решение № 655/16.10.2008 г. по т. д. № 280/2008 г. и решение № 81/31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г., както и решение на окръжен и апелативен съд, конкретно посочени в изложението. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставените макар и твърде общо въпроси относно значението на данъчната фактура за удостоверяване на облигационна връзка и от тук и за предаването на стоката, са значими за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана и на редовността на счетоводните записвания, в това число и при дружеството - жалбоподател, за описанието на процесната фактура в дневниците и декларациите по ДДС, посочването в счетоводните книжа на дата на доставка на част от стоките, както и наличието на задължителните реквизити на фактурите, а така също и предвид извършено плащане по фактура и представените пътно-прехвърлителни разписки. Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, са налице посочените предпоставки, макар и да се касае за преценка на съответствие на правните изводи на решаващия състав и за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не за трудности при прилагане на относими правни норми. ВКС към момента на депозиране на касационната жалба вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения - Решение № 46/27.03.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г., І т. о.; Решение № 62/25.06.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г., І т. о.; Решение № 12/12.04.2010 г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010 г., ІІ т. о.; Решение № 81/31.05.2010 г., ІІ т. о.,част от които посочени и от касатора, даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата елементи на договор за продажба и значението й при решаването на спорове относно количество, цена и предаване на стоките, както и за значението на двустранно подписаната фактура, която е отразена в счетоводните книги, и документите по ЗДДС. В тази връзка, обжалваното въззивно решение се е отклонило от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК, свързана не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата, което налага допускане на касационно обжалване по поставените два правни въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на поставения трети въпрос за доказателствената тежест при оспорване съдържанието на фактурата касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. На този въпрос и не би могло да се отговори еднозначно с оглед характера на сделката и конкретните уговорки между страните, а в някои случаи и при съобразяване изискванията на закона, въвеждащ специфична регламентация за някои видове продажба и нейното установяване. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение