Определение № 8 от 10.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 670/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. М. С. от Република Гърция, с постоянен адрес в [населено място], Република България, чрез адв.Ал.Б. срещу решение №1490 от 08.07.2020г. по в.гр.д. №5365/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение от 05.07.2019г., постановено по гр.д.№16437/2015г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е отхвърлен предявеният от А. М. С. против Generali Versicherung AG –VVD, Република Австрия, чрез кореспондент в РБългария „Дженерали застраховане“ АД иск за сумата над 11 637.20 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени при ПТП на 15.12.2012г. травматични увреждания, ведно със законната лихва, като са присъдени на Generali Versicherung AG –VVD разноски в размер на 965.08 лева. В осъдителната част решението е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката поддържа, че при безспорно установена фактическа обстановка относно настъпилото застрахователно събитие и претърпените от нея травматични увреждания, съответно при правилно установено приложимо материално право /австрийското национално право, регламентиращо отговорността за обезщетяване на неимуществените вреди от настъпило ПТП на територията на страната/, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение /отхвърлил е искане за допълнителна експертиза/ и неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът не е отчел броя и вида на травмите, интензитета и продължителността на болките, периода на възстановяване и всички други отрицателни последици от физически и душевен характер за живота на пострадалото лице, респ. не е съобразил, че обичайните размери на обезщетенията, присъждани от австрийските съдилища при подобни казуси /примерни дневни ставки/ са само помощно и насочващо средство. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, както и в противоречие с цитираната практика на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/:

„1. Длъжен ли е съдът да приложи относимото материално право и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон относно начина на формиране на размера на справедливото застрахователно обезщетение в пълнота, както и досежно заложените критерии за неговото определяне /решение №115/15.08.2016г., т.д.№3428/14г., ВКС, ТК, II т.о./;

2. Допустимо ли е при формиране размера на неимуществените вреди, съдът да извърши само формално механично пресмятане и следва ли да се извърши една цялостна и комплексна преценка, в това число и на психическото и битово-социално състояние на пострадалия, съобразно критериите на австрийското национално право и доколкото посочените от Ф. министерство на конституцията, реформите, дерегулирането и правосъдието на Република дневни ставки се приемат за помощно и насочващо средство за пресмятане /по аналогия с решение №71/14.07.2016г., т.д.№1241/2015г., ВКС, ТК, I т.о./;

3. Следва ли съдът да приеме за определящи при „измерването“ само продължителността и интензитета на болките, без да съобрази всички отрицателни последици за живота на пострадалото лице от физически и душевен характер;

4. Следва ли при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинените травматични увреждания съдът да съобрази уточненията и отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, а не да формира правните си изводи единствено от текста на писмените заключения /решение №59/24.04.2020г., гр.д.№3624/2019г., ВКС, ГК, IV г.о./;

5. Според австрийското национално право следва ли при определянето на размера на обезщетението за получените травматични увреждания, които са в различни части на тялото, съдът на съобрази степента, характера и продължителността на търпените болки за всяка една от тях и да се определи общият размер на обезщетението или следва да се приеме, че най-болезнената травма „поглъща“ останалите травми и тя е определящата;

6. Представлява ли процесуално нарушение недопускането на своевременно направено доказателствено искане, което цели установяване размерът на иска, доколкото в тежест на страната, която го е поискала е да докаже претенцията си по размер?“.

Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Дженерали Ф.“ АГ-ВВД /Generali Versicherung AG –VVD/, Република Австрия оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Въззивният съд приема, че предмет на делото е иск за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 15.12.2012г. в Република Австрия, [населено място]. С оглед безспорните факти относно вида и мястото на реализиране на застрахователното събитие /ПТП в РАвстрия, причинено виновно от водач на лек автомобил, застрахован по застраховка ГО в ответното застрахователно дружество/ и настъпването на процесните вреди за ищцата /гръцка гражданка, живееща постоянно в РБългария/, решаващият съдебен състав намира, че приложимо относно отговорността за застрахователно обезщетение е австрийското материално право. Констатира, че разпоредбата на чл.19 от Австрийския закон за задължителното застраховане в железопътния и автомобилния транспорт /ЕKHG/ позволява при изпълнени общи условия на правото на обезщетение и по-специално при наличие на вина, увреденото лице да се позове или на EKHG, или на общия граждански кодекс /АВGB/, регламентиращ отговорността за обезщетяване на виновно причинени вреди. Във връзка с определяне размера на обезщетението въззивната инстанция възприема събраната по делото информация относно приложимото материално право и практиката на австрийските съдилища за обичайните размери на обезщетения за различните по интензитет и продължителност болки и страдания.

Въззивният съд намира за установено, че при процесното ПТП на 15.12.2012г. ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия на главата, контузия на лява раменна става без данни за счупване на костни структури и контузия на гръден кош без данни за счупване на ребра и хемо или пневмоторакс. С оглед заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства приема, че мозъчното сътресение е причинило болки и страдания на пострадалата за период от 30 дни, най-интензивни през първите 15 дни, като при липса на патологични промени в мозъчната тъкан и на усложнения, оздравителният процес е приключил за период от 3 до 5 седмици. Болките от получените в областта на гръдния кош и лява раменна става травми са били с продължителност до 20 дни, като с по-силен интензитет- през първите 15 дни. Решаващият съдебен състав счита, че показанията на съпруга на пострадалата кореспондират с изводите на експертизата за силен интензитет на болките в посочения възстановителен период от около 1 месец. Намира, че продължаващите след посочения в експертизата период от 1 месец болки и неудобства, за които твърди свидетелят, не са в пряка причинна връзка с черепно-мозъчната травма, а са обясними с психически дискомфорт и връщане към спомена за произшествието, както и с придружаващото заболяване – високо артериално налягане.

Съдът приема за безспорно, че на 06.03.2014г. до „Дженерали Застраховане“ АД, като кореспондент на ответното дружество е отправено заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за търпените от ищцата болки и страдания, като с писмо от 24.04.2014г. кореспондентът я е уведомил, че претенцията е одобрена за сума от 800 евро, платена на 28.11.2014 г.

Въззивният съдебен състав намира, че с оглед вида и тежестта на получените травми, тяхното отражение върху здравето на ищцата и всички други обстоятелства, имащи отношение към създадения психически дискомфорт в резултат на преживения стрес, следва да й се определи обезщетение в общ размер от 11 637.20 лева. Съдът прилага критериите за ангажиране отговорността на застрахователя /разпоредбите на KHVG- австрийски закон за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства/ и съобразява, че при силни болки практиката на австрийските съдилища предвижда 300 -350 евро на ден; за средни болки около 200-250 евро на ден и за леки болки около 100 евро на ден. С оглед заключението на медицинската експертиза, решаващият съдебен състав намира, че първите 15 дни ищцата е имала силни по интензитет болки и страдания от получените травми в различни области на тялото– контузии на глава, лява раменна става и гръден кош, поради което за този период ще следва да се определи обезщетение в рамките на по-високите предвидени като ориентир ставки – 350 евро на ден или 5250 евро. За останалия период на възстановяване от 10 дни в рамките на общия лечебен срок от около месец - по 150 евро на ден или 1500 евро. Общият размер на обезщетението е 6750 евро, от които следва да се приспадне доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 800 евро или остава дължима сумата 5 950 евро или 11 637.20 лева. С оглед изложеното въззивният съд отменя частично първоинстанционното решение и присъжда на ищцата още 4 400.60 лева застрахователно обезщетение /общо 11 637.20 лева/, ведно със законната лихва от 15.12.2015г. до окончателното плащане, като потвърждава решението в останалата част, с която е отхвърлен искът за сумата над 11 637.20 лева до пълния претендиран размер от 25 816 лева.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по делото няма спор относно приложимото материално право, а в касационната жалба не са наведени оплаквания за допуснати от съда нарушения при установяване на неговото съдържание. Касаторът не излага доводи за значимостта на поставения въпрос за изхода на спора, като всичките му оплаквания са свързани с неправилно приложение на разпоредбите на австрийското материално право, а не с процедурата по установяване на тяхното съдържание.

Втори, трети и пети въпрос, макар и формулирани по различен начин, се отнасят до критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно австрийското материално право. Така поставените въпроси не обуславят допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като касаторът не обосновава допълнителните предпоставки на т. 1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява противоречие на въззивното решение с цитираното решение на ВКС по т.д.№1241/2015г., тъй като с него е даден отговор на правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Касаторът не излага никакви доводи относно значимостта на поставения от него въпрос за точното приложение на закона и за развитието на правото. Процесното правоотношение не се регулира от вътрешното право, а от чужди материалноправни норми, като съдът е установил съдържанието на приложимото право, съобразявайки становището на Ф. министерство на конституцията, реформите, дерегулирането и правосъдието на Република Австрия и цитираната практика на австрийските съдилища по тълкуването на закона. Всички изложени от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно обема на претърпените неимуществени вреди и за неправилно приложение на закона при определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение, т.е. за неправилност на решението- основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Доколко размерът на застрахователното обезщетение е определен законосъобразно, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.

Останалите два въпроса /четвърти и шести/ съдържат оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения, но не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос не е определящ за спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е свързан с оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил изявленията на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза в открито съдебно заседание, по-конкретно становището за периода на възстановяване след черепно-мозъчна травма. И първоинстанционният, и въззивният съд са обсъдили заключението на вещите лица, като са приели, че в конкретния случай продължаващите след посочения в експертизата период от 1 месец болки и неудобства, търпени от ищцата, за които са събрани гласни доказателства, не са в пряка причинна връзка с черепно-мозъчната травма, а са обясними с психически дискомфорт и връщане към спомена за произшествието, както и с придружаващото заболяване – високо артериално налягане. Поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание изясняват принципни положения при възстановяване от черепно-мозъчни травми, а не представляват ревизия на писменото заключение, възприето от съда като компетентно и обосновано.

Последният шести въпрос не е коректно поставен, тъй като съдържа в себе си оценъчен елемент- субективната преценка на самата страна, че искането й за допускане на експертиза е допустимо и относимо към спора, което изключва определянето му като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който е формулиран, въпросът изисква съдът да приеме твърденията на касатора за верни, без да преценява законосъобразността на процесуалните действия на страните и без да анализира доказателствата по делото.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а изложените от касатора доводи преповтарят изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд