Определение № 1465 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3556/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Й. Й. и М. Г. Й., подадена чрез процесуален представител адв. И. Д. срещу решение № 687/25.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 243/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 2821 от 19.10.2022г. постановено по гр.д. № 7920/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Ф. Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за приемане за установено в отношенията между страните, че О. Й. Й. и М. Г. Й. не дължат на „Ф. Интернешънъл“ ЕАД сумата от 35855.37 лева – остатъчна главница, както и сумата от 24122.87 лева – договорна лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 2014838044451 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № и с район на действие този на СГС, поради изтекла обща погасителна давност от 12.11.2015г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.06.2021г. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Ф. Интернешънъл“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Е. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на спора е установяване недължимост на остатъчни суми – главница и лихви, дължими на основание договор за кредит от 29.02.2008г. по изпълнителни листи от 10.01.2014г. и от 16.07.2014г., издадени въз основа на съдебно изпълнително основание – заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 26865/2013г. на Софийския районен съд, влезли в сила на 29.05.2014г., в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу солидарно задължени длъжници О. и М. Й.. От фактическа страна въззивният съд приел за установено, че въз основа на същите изпълнителни листи на 24.04.2014г. по инициатива на кредитора е образувано изпълнително дело № 20148380404451 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие този на СГС. По искане на взискателя принудителното изпълнение по това дело е било насочено върху собствен на длъжниците и ипотекиран за обезпечаване вземането на банката – взискател недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в [населено място], район О., [улица], ет., по отношение на който след извършени опис и оценка е проведена публична продан, като с постановление за възлагане влязло в сила на 23.10.2015г. апартаментът е възложен на купувач от публичната продан. Наред с това принудителното изпълнение е било насочено и върху собствен на длъжника О. Й. недвижим имот – Ѕ ид.ч. от нива с площ от 4200 кв.м, находяща се в землището на [населено място], общ. Б., обл. В., представляваща ПИ с ид., върху който е вписана изпълнителна възбрана на 15.09.2014г. в СВп – В., както и върху недвижими имоти – ниви, находящи се в землището на общ. Д., обл. Х., върху които е била вписана изпълнителна възбрана на 26.09.2014г. в СВп - Д.. Със съобщение от 01.08.2017г. ЧСИ И. С., рег. № и с район на действие този на ВОС уведомила ЧСИ М. Б., че по изп.д. № 20167120400099 с длъжник О. Й. Й. и с вписана възбрана по изп.д. 20148380404451 след проведена и приключена публична продан на недвижим имот за удовлетворяване вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за купувач на Ѕ ид.ч. от ПИ с ид. в землището на [населено място] с протокол от 25.07.2017г. е обявен „В. Кредит Г.“ О., за което е изготвено постановление за възлагане. Със съобщения от 29.01.2019г. и от 01.02.2019г. ЧСИ Н. К., рег. № и с район на действие този на ОС – Хасково уведомила ЧСИ М. Б., че по изп.д. № 20179290402109 е насрочен опис на недвижимите имоти в землището на общ. Д., собственост на длъжника О. Й.. С молба от 05.11.2018г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия от 26.10.2018г. взискателят прехвърлил вземанията си към длъжника М. Г. Й., предмет на събиране по изп.д. на цесионера „Ф. Интернешънъл“ ЕАД, считано от 26.10.2018г. С постановление на ЧСИ от 30.11.2018г. дружеството – цесионер е конституирано като взискател по делото на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК. С молби от 30.11.2018г., от 27.02.2020г., от 14.12.2020г. взискателят сезирал ЧСИ с искане след справка да наложи запор върху трудови възнаграждения на длъжника М. Й., върху вземанията й по банкови сметки, както и да извърши опис и оценка на движими вещи, находящи се в дома й. На 18.08.2021г. ЧСИ изпратил запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор на сметки на длъжниците по делото. Въз основа на тези факти, в обжалваното решение въззивният съд формирал правни изводи, че започналата да тече по отношение и на двамата солидарни длъжници нова погасителна давност от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на апартамент № на 23.10.2015г. е била прекъсната по отношение на длъжника О. Й. на 25.07.2017г., когато с протокол на ЧСИ И. С. е обявен купувач на Ѕ ид.ч. от ПИ с ид. в землището на [населено място], доколкото тази публична продан е била извършена за удовлетворяване на изпълняемите права, предмет и на процесното изпълнително производство /чл. 427, ал. 2 от ГПК/. Обосновал извод за неоснователност на доводите на ищеца, че с тези изпълнителни действия не е прекъсната погасителната давност по отношение на него, тъй като не са били насочени към принудително изпълнение на негови парични задължения, предмет на процесното изпълнително дело. Приел същевременно, че тези изпълнителни действия не са прекъснали започналата отново да тече от 23.10.2015г. погасителна давност по отношение на ищцата М. Й., доколкото всички срокове по отношение на солидарните длъжници текат отделно /арг. от чл. 125, ал. 1 от ЗЗД/. Започналият да тече от 25.07.2017г. нов срок на общата погасителна давност по отношение на ищеца О. Й. не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба – 22.06.2021г. От друга страна, с настъпилото частно правоприемство по отношение на взискателя вследствие цедиране на изпълняемите права от банката – кредитор на ответника, конституиран в качеството на взискател с постановление на ЧСИ от 30.11.2018г. и обективираните в молбата му от същата дата искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи /запор върху банкови сметки на длъжника/, приел, че започналият да тече от 23.10.2015г. нов срок на погасителната давност е бил прекъснат и по отношение на ищцата. Като ирелевантно в тази връзка изтъкнал обстоятелството, че по отношение на този длъжник е настъпила процесуална перемпция и че делото е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочил, че погасителната давност е институт на материалното право, за който последващите процесуалната перемпция изпълнителни действия не са недействителни и че те произвеждат ефекта на прекъсване на давността. С констатация за своевременно поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия и активно упражняване на материалните права, представляващи изпълняемото право в рамките на изпълнителното дело достигнал до правния извод, че погасяване на задължението на длъжниците на твърдяното основание не е настъпило. Съобразил също, че за прекъсване на давността е без значение дали СИ е извършил поисканото изпълнително действие, респ. дали то обективно е могло да бъде осъществено, като неговото бездействие не може да обуслови изтичането на погасителната давност при своевременно предприети от взискателя активни действия по изпълнението. Такива искания в случая взискателят е направил с молби от 27.02.2020г., от 14.12.2020г. и от 21.12.2020г. – все действия по упражняване на материалното право, които са прекъснали течението на 5-годишната погасителна давност, преди тя да изтече. В заключение формирал извод за неоснователност на предявените искове поради недоказания факт оспорените изпълняеми права да са били покрити с изтеклия срок на обща погасителна давност. В изложение към касационната жалба касаторите поддържат, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочат като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл: 1/ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство? 2/ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност изпълнително действие, което е предприето по прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство? Касаторите поддържат, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 42 от 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение № 371 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 285 от 06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение № 451 от 29.03.2016г. по гр.д. № 2306/2015г. на ВКС, IV ГО – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. На следващо място твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който жалбоподателите считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, в следния смисъл: 3/ Възможно ли е извършените от страна на друг кредитор изпълнителни действия да доведат до прекъсване на погасителната давност по отношение на кредитор, който не се е присъединил в изпълнителното производство. При тези данни и преценявайки изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав съобрази следното: Първите поставени в изложението правни въпроси са относими към прекъсването на погасителната давност в хипотеза на предприемане на действия за принудително изпълнение /чл. 116, б „в“ от ЗЗД/, когато тези действия са поискани/извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Същевременно за преценката доколко в рамките на конкретното принудително изпълнение по изпълнително дело № 20148380404451 по описа на ЧСИ М. Б. е настъпила перемпция по отношение на един или и на двамата длъжници, е приложим отговорът на въпроса дали при солидарно задължени длъжници срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече поотделно за всеки от тях или тече еднакво по отношение на всички, независимо от предприетите изпълнителни действия в хода на течението му спрямо само част от тях. За преодоляване на противоречивата практика по повдигнатите въпроси е образувано Тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Решението по тълкувателното дело по въпросите по т. 1 и т. 3 от същото ще даде обвързващо тълкуване по релевантни за правилното решаване на спорните отношения между страните по настоящето производство правни въпроси. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. На това основание производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване и обявяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение