Определение № 951 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 3546/08.11.2022 г. на Н. Х. Е., действащ като настойник на И. И. И., чрез пълномощника им адвокат Й. Т. от АК-София, срещу решение № 108/04.10.2022 г. по в.гр.д.№ 167/2022 г. на Окръжен съд- Търговище, с което съдът е потвърдил решение № 222/19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 47/2021 г. по описа на Районен съд- Търговище, с което са отхвърлени предявените от Н. Х. Е., действащ като настойник на И. И. И. против Д. А. Д. искове, както следва: иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.10.2019 г., сключен с нотариален акт № .., том ..., дело 2746/2019 год. на АВ - Т., по силата на който първия е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Т. и представляващ ПИ с идентификатор ...., с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, с правно основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД; и иск за обявяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.10.2019 г., сключен с нотариален акт № ..., том ..., дело 2746/2019 год. на АВ - Т., по силата на който първия е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Т. и представляващ ПИ с идентификатор 53223.22.94, с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, с правно основание осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД. От Д. А. Д. е подаден писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и претендира разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Член 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая са предявени облигационни искове за недействителност на договор за покупко- продажба на поземлен имот: главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД, и евентуален иск с правно основание осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД. Цената на исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. В случая с предявените искове се атакува договор, с който се прехвърля собствеността върху нива, чиято данъчна оценка е 1734,10 лв. Достъпът до касация по тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, с оглед липсата на доказателства за сторени такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение