Определение № 590 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2014 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Н. К. срещу определение № 1829 от 23.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1449 /2014 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр.(въззивен) с-в., с което е потвърдено определение от 18.03.2014 г. по гр.д. № 1952 /2014 г. на Пловдивския районен съд, 4 гр. с-в., с което е прекратено производството по делото по искове за осъждане на В. Г. Г. с посочен ЕГН да заплати на Д. Н. К. сумата 1 930 лева договорна неустойка на основание учредителен протокол на ж.с.к. „С. 107” и сумата 6 000 лева – имуществени вреди в резултат от неползване на жилищния обект, разпределен на Д. Н. К. съгласно учредителен протокол на ж.с.к., за периода 30.12.2010 г. – 30.06.2013 г. В. съд е приел както и първоинстанционният, че искът е предявен от ненадлежна страна - т.к. носител на правата и задълженията по договора за строителство като възложител е (посочен) ж.с.к., ищецът е член – кооператор в ж.с.к. „С. 107” и от чл.9.3. от учредителния протокол на ж.с.к. „С. 107” (на който ищецът основава иска си) е видно, че договорът за строителство, (на който основава иска си Д. Н. К.) е сключен между ж.с.к. „С. 107” като възложител и три физически лица, между които и ответникът по иска, като изпълнители, ищецът не е страна по този договор и ж.с.к. не е прекратена, видно от твърденията на самия ищец. В този случай ищецът има само членствени права в ж.с.к., а ж.с.к. е активно легитимирана да предяви иска по сключения договор за строителство с изпълнителите. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му. Насрещната страна В. Г. Г. не е подала отговор на частната жалба. Частният жалбоподател извежда процесуално-правния въпрос, уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали извън членствените си правоотношения член – кооператор може да сключи договор за с.м.р. за обект на ж.с.к, който е определен да бъде разпределен на член – кооператора и дали член – кооператорът е процесуално легитимиран да предяви иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на сключения договор. Частният жалбоподател твърди, че въпросът осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел, че член – кооператорът няма право да сключи договор за с.м.р. (за изработка) на обекта на ж.с.к., който му е разпределен и че не е процесуално легитимиран да предявява искове за обезщетение на вредите от неизпълнението на такъв договор, а че ищецът не е страна по договора, на който основава иска си, т.к. този договор е сключен от (между) ж.с.к. и три физически лица, различни от ищеца, едно от които е ответникът. Съдът не е бил и длъжен да обсъжда изведения въпрос, доколкото ищецът не твърди в исковата молба, че е сключил договор с ответника, а че е член-кооператор в ж.с.к. и че съгласно чл. 9.3. от учредителния протокол на ж.с.к. ответникът се задължил лично да предаде разпределения му обект в определен срок, но не направил това. От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав