Определение № 523 от 19.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 107/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Югозападен университет „Неофит Рилски“ – [населено място], представляван от адв. Е. К., срещу определение № 3139 / 25.11.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2661/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3247/12.08.2025г. по т.д.№ 212/2025г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 756/29.05.2025г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а изводите на въззивния съд - незаконосъобразни. Твърди, че образуването на делото е провокирано от поведението на ответника при регистриране на марката и при завеждането му е извършена обемна правна работа по подготовката му. Жалбоподателят сочи, че е провел защита и по насрещния иск, поради което счита, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, което му е присъдено. Според него извършеното признание на иска от ответника на по-късен етап не следвало да се взема предвид. В жалбата се оспорва и извода на въззивния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изтъква се също, че възражението за прекомерност е заявено бланкетно в отговора на исковата молба, като не било повдигнато в проведеното открито съдебно заседание. По подробно изложените доводи претендира отмяна на определението и отхвърляне на искането за намаляване на присъденото му адвокатско възнаграждение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е с молба за изменение на разноските по реда на чл. 248, ал.1 ГПК да се заявява искане за намаляване на същите поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК?“; 2. „Допустимо ли е в срока за обжалване на решението, с молба по чл. 248, ал.1 ГПК, изгубилата делото страна да предявява за първи път искане за намаляване на присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК?“; 3. „Следва ли въззивният съд да се произнася по същество на частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд за разноските по чл. 248, ал.1 ГПК или е следвало да обезсили обжалваното определение като недопустимо, когато искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл.78, ал.5 ГПК е направено от загубилата делото страна бланкетно и немотивирано с отговора си на исковата молба, при липса на доказателства за размера на тези разноски към този момент и такова искане, като възражение не е заявено от същата страна до приключване на устните състезания в първата инстанция?“. Ответникът Сдружение „Балканистичен форум - международен университетски семинар за проучвания и специализации“ е подал писмен отговор на частната жалба от 30.12.2025г. като поддържа, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по търговско дело № 212/2025г. на Софийски градски съд е постановено решение №756/29.05.2025г., с което е признато за установено на основание чл. 76, ал. 3, във вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗМГО, че Югозападен университет „Неофит Рилски“ е носител на по-ранно авторско право върху периодично издание - списание „Balkanistic Forum – Балканистичен форум“, съществена част от което е възпроизведена в словния елемент и изображението на национална комбинирана марка с регистров № 00167579, дата на регистрация 07.02.2023 г. на Патентното ведомство на Република България, с наименование „Balkanistic Forum Балканистичен форум“ от ответното Сдружение „Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации“. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8 050 лева разноски по делото. САС е изтъкнал, че ответникът с молба вх. № 15907/25.11.2024 г. е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. С определение на СГС на основание чл. 78, ал.5 ГПК присъденото адвокатско възнаграждение е намалено на сумата от 2050 лв. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искът е неоценяем, а с отговора на допълнителната искова молба, ответникът е направил признание на иска и е оттеглил предявения насрещен иск, като делото е приключило в едно съдебно заседание. Отчел е, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1/09.07.2004 г., при намаляване на адвокатското възнаграждение по възражение по чл. 78, ал.5 ГПК и въз основа на извършената преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, е посочил, че определеното от Софийски градски съд адвокатско възнаграждение, присъдено на ищеца, не следва да бъде променяно. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване на атакувания акт по чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр.2 ГПК, тъй като не се установява вероятност същият да е нищожен или да е недопустим. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното Тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението. Първите два поставени от жалбоподателя въпроса са с оглед поддържаното от него становище, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от противната страна едва с молбата по чл. 248 ГПК, т.е. след приключване на устните състезания. Въпросите са свързани и следва да бъдат разгледани общо, но не се явяват обуславящи и не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел, съответно на данните по делото, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника е заявено едва с молбата по чл. 248 ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по процесното дело е направено преди това, а именно с изрична молба с вх. № 15907/25.11.2024 г., препис от която е връчен на ищеца на 09.12.2024г. – преди проведеното открито съдебно заседание на 11.04.2025г. и даването ход на устните състезания. Апелативният съд не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда подобен довод, тъй като такъв факт не е посочен от жалбоподателя в частната му жалба до въззивния съд, в която дори твърди, че възражението за прекомерност е в отговора на исковата молба. С оглед горното поставените въпроси не съответстват на решаващите мотиви на въззивния съд, който не е установил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да е след приключване на устните състезания и не е излагал мотиви да е релевирано с молбата по чл. 248 ГПК, поради което не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Наред с горното по отношение на момента, до който следва да бъде заявено възражението – приключване на устните състезания, е налице практика на ВКС, обективирана в опр. № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о., опр. № 166 от 24.03.2017 г. по ч.т.д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., с която въззивното определение се явява съобразено, като наличието на същата изключва посочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият поставен от жалбоподателя въпрос е свързан с тезата му, противоречаща на соченото по първите два въпроса относно момента на възражението за прекомерност, че въззивният съд недопустимо бил разгледал по реда на чл. 248 ГПК немотивирано възражение на насрещната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и при липса на представени доказателства за размера на разноските към момента на изявлението. В случая Софийски апелативен съд не е обсъждал дали възражението за прекомерност следва да съдържа подробни мотиви, а също така не е обсъждал и темпоралната му съотносимост към момента на представяне на доказателства за направените разноски, т.е. решаващите мотиви на въззивния съд не са съответни на поставения въпрос. Дори въпросът да би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът не е обосновал наличието на предпоставките по допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на който се позовава, съгласно задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно такава също не е посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК / в действащата към момента на съответното процесуално действие редакция/ за възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна е ясна и непротиворечива, тя не въвежда необходими реквизити на същото и няма законово изискване възражението да е направено само и единствено след представяне на доказателства за размера на извършените за процесуално представителство разноски. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Разноски не се следват на страните, тъй като производството е по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,