Определение № 3630 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. Я., чрез адв.Т. Х., срещу определение №1956/26.01.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№542/2026г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2025г., постановено по гр.д.№ 13862/2025 г. на Софийски районен съд, с което му е отказано издаването на европейско удостоверение за наследство по молба вх.№85220/ 11.3.2025г. на СРС, съдържаща искане за удостоверяване качеството му на наследник по силата на закона на С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/- български гражданин, починал на 4.09.2020г., с адрес към настъпването на смъртта: [населено място]. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, като се поставя следният въпрос: 1/Длъжен ли е националният съд, разглеждащ молба за издаване на европейско удостоверение за наследство, при възникване на гражданскоправен спор относно удостоверяваните елементи, да приложи чл.627и от ГПК във връзка с чл.536, ал.1, т.2 от ГПК, като спре охранителното производство и предостави на молителя срок за предявяване на иск, или може директно да откаже удостоверението с позоваване на чл.67 от Регламент/ЕС/№650 /2012г. и да приключи производството. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството пред СРС е образувано по повод подадена от В. А. Я., молба вх.№85220/ 11.03.2025г. за издаване на европейско удостоверение за наследство на основание Регламент /ЕС/ № 650/ 2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, относно наследството на С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/ български гражданин, починал в [населено място] на 4.09.2020г.В подадения от молителя формуляр IV е посочено, че починалият бил негов братовчед и че удостоверението му е необходимо за използване в Австрия за доказване статута на молителя на наследник по закон /“бенефициер по силата на закона“/ на С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/ в наследственото дело на А. М., починал на 3.09.2018г., с последно местожителство във В., Ш. Щ. 295/3, дело № 27А97/ 18 по описа на Районен съд Майдлинг във В.. Приложено е към молбата издадено от СО- Район гр. Банкя на 25.10.2024г. удостоверение за наследници на С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/, починал на 4.09.2020 г. в [населено място], в което като законни наследници са посочени негови съребрени роднини, между които и молителят В. А. Я.. С разпореждане от 7.05.2025 г. съдът е изискал служебна справка от Камара на нотариусите относно това дали в Регистъра на завещанията има данни за представено за съхранение нотариално завещание от С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/, починал на 4.9.2020г., и служебна справка от Агенция по вписванията дали има данни за вписване на обявено завещание на завещател С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/, починал на 4.09.2020г.По повод това разпореждане на СРС на 19.05.2025г. по делото е постъпило писмо от Агенция по вписванията, в което е посочено, че след извършена проверка в имотен регистър на територията на Служба по вписвания- София за периода 1.01.1972 г.- 1.01.1998 г. и на територията на страната за периода 1.01.1998 г.- 12.05.2025 г. е установено, че с вх.№ 658/20.09.2002 г. за съхранение при нотариус Кр. Спасов- гр. София е депозирано саморъчно завещание на С. П. Б.. Аналогична информация е постъпила и от Нотариалната камара на Р. България, в чието писмо от 29.05.2025 г. е посочено, че след справка в ЕИС „Единство- 2“ е установен 1 запис на извлечение от документ /завещание/,касаещо С. П. Б., чието саморъчно завещание от 2002г. е оставено за съхранение при нотариус Красимир Спасов с рег.№111 на НК и район на действие- гр. Луковит, което към 19.05.2025г. е обявено.Препис от посоченото саморъчно завещание и протокол за обявяването му на 17.09.2020 г. са представени по делото с писмо на Нотариус Вяра Иванова- с рег.№ 707 на НК и район на действие- гр. София, от 6.06.2025г.Съгласно цитираното саморъчно завещание- с дата 19.09.2002г., наследодателят С. П. Б. оставил имуществено разпореждане за след смъртта си, като завещал на Х. Х. П. /ЕГН [ЕГН]/ „цялото имущество, което притежава към момента на смъртта си, всички нематериални и авторски права и интелектуална собственост, както и вземанията, които има от държавата и трети лица, породени от тях“.От страна на посочената наследница по завещание Х. Х. П. е подадена молба на 31.07.2025г., в която заявява, че възразява срещу подаденото от В. Я. искане за издаване на европейско удостоверение за наследство на наследниците на С. П. Б., тъй като въз основа на оставеното в нейна полза саморъчно завещание се явява единствен наследник на посочения наследодател. При тези данни на 22.08.2025г. СРС е постановил обжалваното решение, с което е отказал издаването на поисканото от заявителя В. А. Я. /ЕГН [ЕГН]/ европейско удостоверение за наследство- за удостоверяване качеството му на наследник по силата на закона на С. П. Б. /ЕГН [ЕГН]/ български гражданин, починал на 4.09.2020г., като е приел, че е налице пречка за издаване на искания документ, тъй като починалият С. П. Б. е оставил след смъртта си универсално /общо/ завещание на лице извън кръга на лицата, посочени в удостоверението за наследници, с който акт е изключил от наследяване всички свои наследници по закон, между които и заявителя В. Я.. Въззивният съд е изложил мотиви, че европейско удостоверение за наследство е по своята правна същност унифициран по форма и реквизити официален писмен свидетелстващ документ с еднакво юридическо действие в държавите- членки, които са страни по регламента и който не подлежи на признаване въз основа на разпоредбите, отнасящи се до решенията и автентичните актове.Всеки орган в държава- членка следва да зачете като осъществени, респ. като съществуващи вписаните в удостоверението факти и права, попадащи в предметния обхват на Регламент № 650/2012 и да ги съобрази при произнасянето си по искането на лицето, което представя действащо копие от него. Според нормата на чл.67, т.1 от Регламента, издаващият орган, който в Република България е районният съд, не издава удостоверение, ако има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване /визирани в чл.68 от Регламента/.В случая е налице оставено от наследодателя С. Б. саморъчно завещание, с което същият е направил имуществено разпореждане за след смъртта си с предмет- цялото му имущество, поради което и това универсално по характер завещание легитимира посочения в него бенефициер Х. П. като наследник по завещание и делегитимира посочените в приложеното удостоверение за наследници родственици съребрени роднини на наследодателя, включая молителя В. Я., като негови законни наследници.Прието е, че е налице посочената в чл.67, т.1 от Регламента пречка за издаването на европейско удостоверение за наследници, поради което и отказът на СРС да издаде такова по молбата на В. Я. е правилен. Приет е за неоснователен доводът на жалбоподателя, че с оглед приложението на чл.536 ГПК районният съд е следвало да го уведоми за наличието на оставено от Б. в полза на трето лице саморъчно завещание, като му даде възможност да изрази становище или да оспори действителността на завещанието, като в случай, че възникне гражданско- правен спор между молителя и третото лице- бенефициер, да спре охранителното производство по чл.627е ГПК до разрешаването на този спор.Не са налице предпоставките за спиране на охранителното производство, тъй като според нормата на чл.67, т.1 от Регламента издаващият орган издава незабавно удостоверението, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфичните елементи.В противен случай- съобразно посоченото по- горе, издаващият орган не издава удостоверението.В случай, че молителят Я. оспори завещанието и в негова полза бъде постановено съдебно решение, с което бъдат отречени правата на Х. П. върху наследственото имущество на С. Б., същият може отново да сезира съда за издаването на европейско удостоверение за наследство, тъй като постановеното по настоящото дело съдебно решение, макар и влязло в сила, не се ползва със сила на присъдено нещо и не препятства сезирането на съда с нова молба за издаване на искания охранителен акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/.По поставения от касатора въпрос няма формирана съдебна практика, което е основание въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно член 67, параграф 1, първа алинея от Регламент № 650/2012, издаващият орган издава европейско удостоверение за наследство, когато елементите, които трябва да бъдат удостоверени, са установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго приложимо към конкретни елементи право.В съответствие с член 67, параграф 1, втора алинея, буква а) от този регламент, издаващият орган не издава това удостоверение по-специално „ако елементите, които трябва да бъдат удостоверени, се оспорват“. От това следва, че оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване, повдигнато в хода на процедурата по издаване на европейско удостоверение за наследство, трябва да изключва издаването на това удостоверение. Съгласно член 67, параграф 1, първа алинея от този регламент издаващият орган издава удостоверението незабавно, „когато елементите, подлежащи на удостоверяване, са установени“, което по аргумент за противното означава, че издаващият орган трябва да откаже да издаде това удостоверение, когато елементите, подлежащи на удостоверяване, не могат да се считат за „установени“, след оспорвания, повдигнати в хода на процедурата по издаване на това удостоверение. В подкрепа на това тълкуване е и съдържанието на формуляр V, както е посочен в приложение 5 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, който съдържа на последната си страница декларация, с която издаващият орган удостоверява, че „към момента на издаване на удостоверението нито един от съдържащите се в него елементи не е бил оспорен от бенефициентите“. Разпоредбата на чл.627и от ГПК предвижда, че за неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила за охранителните производства.От изложеното по-горе следва да се приеме, че при оспорване на някои от елементите, подлежащи на удостоверяване, разпоредбата на чл.536, ал.1 от ГПК не намира приложение и съдът не може да спре производството по издаване на европейско удостоверение за наследство и даде месечен срок на молителя да предяви иск срещу третото лице, което се противопоставя на молбата, тъй като с това ще се наруши изискването удостоверението да се издаде „незабавно“. В процесния случай се установява, че молителят е наследник по закон на С. П. Б., който приживе е съставил саморъчно завещание, с което завещава цялото си имущество на лицето Х. Х. П..Последната е подала молба на 31.07.2025г., в която заявява, че възразява срещу подаденото от В. Я. искане за издаване на европейско удостоверение за наследство на наследниците на С. П. Б..Налице е оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване, повдигнато в хода на процедурата по издаване на европейско удостоверение за наследство, което изключва неговото издаване. Обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение