Определение № 379 от 12.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1741/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - [населено място], с която е поискано да бъде спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 393 от 03.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 20225001000282/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доказателствата по делото, намира следното: С посоченото въззивно решение е отменено частично решение № 159 от 22.12.2021 г. по т. д. №1310/021 г. на Апелативен съд - Пловдив и е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на А. Т. Д. допълнително 25 000 лв. към присъдените от първоинстанционния съд 75 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното плащане, както и допълнително 916 лв. към присъдените от първоинстанционния съд 1 526.49 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие, като е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани от страните части. С касационна жалба вх. № 6778/11.08.2022 г. молителят - ответник ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е обжалвал въззивното решение в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден да заплати на А. Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 62 500 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното плащане, и обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 1 526.49 лв. до сумата 2 442 лв. Преценена спрямо датата на постановяване на въззивното решение - 03.08.2022 г., касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК. С жалбата са представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а при извършена служебна справка за целите на производството по чл.282 ГПК е установено, че на 11.08.2022 г. молителят е внесъл по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. по чл.18, ал.2, т.1 ТДТССГПК, с което са изпълнени изискванията за редовност на касационната жалба. В молбата за спиране молителят е посочил, че на 11.08.2022 г. е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 77 804.62 лв., включваща 60 000 лв. - присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, и 16 634.66 лв. - законни лихви за периода от 18.11.2019 г. до 11.08.2019 г., 916 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и 253.96 лв. - законни лихви за периода от 18.11.2016 г. до 11.08.2016 г. С молбата е представено преводно нареждане от 11.08.2022 г., удостоверяващо превеждането на сумата 77 804.62 лв. по сметката на ВКС като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение. Постъпването на внесената сума по сметката на ВКС за обезпечения е потвърдено със служебна справка от 12.08.2022 г. В молбата се съдържат и твърдения, подкрепени с писмени доказателства, за доброволно плащане на част от присъдените с въззивното решение обезщетения в размер общо на 50 997.59 лв., но извършеното плащане е ирелевантно за произнасянето по искането за спиране. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, но само в частта относно сумата 37 500 лв. /разлика над сумата 62 500 лв. до сумата 100 000 лв./, посочена от молителя като обжалваем интерес в касационното производство и представляваща присъдено от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното плащане. Въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е обжалвано от молителя само в тази и предвид внесеното обезпечение по чл.282 ГПК неговото изпълнение може да бъде спряно само по отношение на обжалваната част. Обстоятелството, че молителят е внесъл обезпечение в по-голям размер, което според твърденията в молбата включва главница от 60 000 лв., ведно със законни лихви, не предпоставя спиране на изпълнението на въззивното решение в осъдителната част над сумата 37 500 лв., доколкото към момента няма подадена касационна жалба срещу нея. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в частта по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, чиято цена е 3 052.98 лв. - аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което спирането на неговото изпълнение в тази част по реда на чл.282 ГПК е недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,