Определение № 492 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 197/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба М. Д. И. и от детето Р. Д. Е., чрез адвокат Р. И., против въззивно решение № 419/17.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 955/2021 г. на Плевенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 346/06.03.2020 г. по гр.д. № 8033/2019 г. по описа на Плевенския районен съд, в частта, в която е определен режим на лични контакти на детето Р. с бащата Д. И. Е., като е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: 1. за първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да има право да вижда детето първа и трета събота за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., като контактите им се осъществяват в присъствието на майката и под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата; 2. в следващите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. без преспиване отново в присъствието на майката, като срещите следва да се осъществяват в дома на майката в [населено място], [улица] ап.13 или на друго място, посочено от нея, за което трябва да уведоми бащата най- късно в четвъртък до 19.00 ч., и в този случай тя следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома. Срещите могат да се осъществяват извън дома на майката и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най- късно в деня на срещата; 3. следващите три месеца контактите на бащата с детето да се осъществяват всяка събота от 10.00 ч. до 18.00 ч., като бащата го взима от дома на майката и го връща пак там вече без присъствието на майката; и 4.от първо число на десетия месец по местоживеене на бащата, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория, с преспиване в събота, както и за коледните празници в четна година и за великденските празници в нечетна година. Страни по спора по чл. 127, ал. 2 СК са двамата родители, поради което съдът приема, че касационната жалба е подадена от майката на детето – М. Д. И.. В жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: Увредени ли са интересите на детето Р. с така определения от Плевенския окръжен съд режим на лични отношения с бащата, при условие, че по делото е установена и доказана отчужденост на детето от бащата, съдействието от държавните органи е в дни, в които тези органи няма как да предоставят такова съдействие?; и 2. Следва ли при определянето на какъвто и да е режим на лични отношения на детето с бащата да се изисква съдействие от държавни органи и това съдействие следва ли да е в работни дни?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: ППВС 1/1974 г. и решение № 59/04.05.2018 г. на III г.о. на ВКС. Ответникът по жалбата Д. И. Е., не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са родители на непълнолетното дете Р. Д. Е., родено на 13.02.2006 г., по време на фактическото съжителство между страните, както и че след раздялата им, майката е полагала непосредствените грижи за детето, като е създала необходимите условия за неговото отглеждане. Установено е, че с експертно решение на ТЕЛК от 06.11.2013 г., детето е освидетелствано със 75% увреждане с чужда помощ, с водещата диагноза "смесени специфични разстройства в психологичното развитие"; то е с разстройство в експресивната реч, фазова реч липсва; хиперкинетичен; необходима е работа с ресурсен учител, психиатър, психолог и логопед. Посочено е в решението, че поради дефицита в говоренето, интелектуалното и социо- комуникативното развитие и невъзможността детето да бъде оставено без наблюдение, контрол и грижи и наличните индиции, сочещи генерализирано разстройство на развитието, е уместно обучение в специализирано детско заведение. От заключението на изслушаната пред въззивната инстанция комплексна съдебно психологична, логопедична и психиатрична експертиза е установено, че детето е в долна граница на интелектуално и когнитивно развитие. Грижи се за личната си хигиена след напомняне от страна на майка му, умее да се облича и храни сам. Наблюдава се социо- комуникативен дефицит липса на интеракционна реципрочност - умение за встъпване във възрастово, ситуационно, културално и ролево съобразена интеграция с другия. Няма приятели- прекарва времето си с майка си. Забавлява се като гледа различни телевизионни предавания с образователен и състезателен характер. Вещите лица са категорични, че върху детето не е осъществявано физическо или психическо въздействие, както и последици от груба манипулация от който и да е от двамата родители. Установено е, че детето предпочита с лек превес майка си, но и бащата категорично присъства в представата му за семейство. Според експертите, преди среща на Р. с бащата е необходима консултация с психолог и психиатър, която да включва всички членове на семейството. Детето се приема със синдром на Аспергер, с майка страдаща от Налудно разстройство. От изслушаната комплексна съдебно психолого- психиатрична експертиза касаеща психичното състояние и личностни характеристика на М. Д. И., въззивния съд е установил, че майката страда от Налудно разстройство, като човек с тази болест има твърдото убеждение факти, въпреки ясните доказателства за противното. Според вещите лица при персестиращ семеен конфликт и разрушена илюзия за семейна идилия у нея възникват подозрения за нелоялност от страна на бившия й съжител, които нарастват в налудна система, че сексуално злоупотребява със сина им и всичко е намерило своето обяснение, обоснованост и взаимна изводимост в паралогиката за събитията. Тя принасяла проекциите на своите налудности върху детето, което е в положение на зависимост и много лесно се поддавало на същите, и поради това се отчуждава от баща си. При освидетелстването на бащата Д. И. Е. е установено, че същият е психично здрав и няма отклонения от категорията „разстройство на съзнанието“. Като личност е добросъвестен, отстъпчив, конформен, изпълнителен с изключително ниски нива на обидчивост и злопаметност. Според въззивния съд детето има особена близост с майка си - говори с обич и доверие към нея, докато от баща си се страхува, не разбира поведението му, като е налице пълно отричане на бащата, което не почива на обективни факти, основани на поведението на последния. Обсъдени са решение №1018/30.07.2020 г. постановено по гр.д.№3129/2020 г. на РС-Плевен, потвърдено с решение 532/09.10.2020 г. по в.гр.д.№656/2020 г. на ОС-Плевен/, с което е оставена без уважение молбата от М. И. за установяване на акт на домашно насилие от страна на Д. Е. против Р. Е. на 07.07.2020г. и налагане на мерки за закрила, и постановление за отказ да се образува наказателно производство, с което РП-Плевен е отказала да образува такова против Д. Е. за осъществяван тормоз над М. И. и Р. Е.. Прието е, че родителското отчуждение на детето спрямо баща му е под въздействието на майката, която предвид наличното психично заболяване, което е неосъзнато и нелекувано, проектира част от налудностите си и върху неговото съзнание, което е значително по - податливо, предвид и собствените му психични проблеми. Отчуждение било силно декларирано от детето, но според изслушаната експертиза е преекспонирано и съответно преодолимо със специализирана помощ. За да постанови атакуваното решение и да определи нов детайлизиран режим на лични контакти на бащата с детето, въззивният съд, преценявайки всички събрани по делото доказателства е приел, че в случая поради продължителния период, в който детето не е имало контакти с бащата и констатираното родителско отчуждение е необходимо при условията на чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 от СК да се вземат защитни мерки за осъществяване на контактите на детето с бащата, до възникване на нормална комуникация помежду им и създаване на доверителни и близки отношения. Счел е, че първоначално е необходимо контактите да се осъществяват в присъствието на майката и в присъствието на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето). Приел е, че независимо, че поведението на майката е довело до родителското отчуждение на детето по отношение на бащата, нейната роля за преодоляване на вече създаденото отчуждение също е от значение, тъй като връзката на детето с майката е изключително силна, и тя има възможност най-добре и най-бързо да му въздейства, като въведе отново фигурата на бащата, като родител. Според въззивния съд, присъствието на майката при първите срещи на бащата с детето, ще предпостави възможност детето само да преодолее т.н. „страх“ от баща си, и ще се даде възможност и на бащата да се запознае с основните интереси и дейности на детето. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставените въпроси, който се свеждат до обобщения от съда въпрос как следва да се прилага критерият за „висшият интерес на детето“ при определяне режима на лични отношения между дете и родител, при констатирано наличие на родителско отчуждение и длъжен ли е съдът в тези случаи да предвиди мерки по чл. 59, ал. 8 СК при осъществяване режима на лични контакти. Същия е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност от обстоятелства от най-разнообразно естество. В практиката на ВКС: решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV г.о., решение № 109/18.06.200 г. по гр. дело № 2855/2019 г. на ІV г.о. се приема, че в спора относно режима на лични отношения с детето, съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да отпадне. Целта е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Прието е, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. С решението си въззивният съд, като е анализирал всички доказателства, и е преценил интереса на детето е счел, че за преодоляването на установеното по делото, родителско отчуждение, което е резултат от влошените отношения между двамата родители и най-вече от поведението на майката, се налага – с оглед основния критерий – най-добрия интерес на детето, постановяване на нов, гъвкав и детайлизиран режим на лични отношения между детето и бащата. Съобразени са и дадените от специалистите препоръки за специализирана помощ и е определен преходен период на адаптиране на детето към бащата в присъствието на майката, осъществяван под контрола на социалните служби, с цел да се преодолее страха и тревожността на детето и да бъде създадена близост между него и бащата, както и да бъдат развити нормални родителски умения у бащата за обгрижването на детето, с оглед здравословното състояние на детето. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение