Определение № 102 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 221/17.01.2020 година, подадена от К. К. Х., срещу решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 181/05.12.2018 година на Районен съд Златоград, постановено по гр. д. № 57/2018 година и е постановено ново, с което е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К. К. Х. дължи на Е. Х. Л. сумата от 10 300.00 лева по запис на заповед от 20.02.2015 година, с падеж 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2017 година до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 267/2017 година по описа на Районен съд Златоград. В подадената от К. К. Х. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Е. Х. Л. срещу касаторката иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. К. Х. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Е. Х. Л. е подала отговор на същата с вх. № 2012/19.06.2020 година, с който е изложила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. К. К. Х. е била уведомена за обжалваното решение на 16.12.2019 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 221/17.01.2020 година, като е подадена по пощата на 16.01.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да уважи предявеният от Е. Х. Л. срещу К. К. Х. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съставът на Окръжен съд Смолян е приел, че е налице редовен запис на заповед, като причината за издаването на същия била твърдяното от Е. Х. Л. обезпечение на задължения на К. К. Х. към ищцата, възникнали до издаването на записа на заповед, за които било установено, че не са изпълнени. По делото не се спорело, че на Х. били предоставени от Л. стоки, намиращи се в магазин „Р.“, за което предаване бил съставен и протокол, както и че било извършено предаване от страна на ответницата на стоки по опис, но от доказателствата не било ясно какви точно вещи са предадени и каква е тяхната стойност. Същевременно К. К. Х. възразявала, че получената и заприходена стока е била върната, както и че е предала стойността на продадените стоки, но не била ангажирала доказателства в тази насока. При това положение недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, нямало за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релевираното възражение на ответника ищецът не дължал доказване на възникването/съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължал установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на ответника. С оглед на правилото на разпределение на доказателствената тежест, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при прекия менителничен иск ищецът носел тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед; интерес, но не и задължение за установяване на каузална причина за издаване на записа. Посочването на такава причина от ищеца можело да има само с цел преодоляване на защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаването на менителничния ефект. За непосочването на кауза, но недоказването й, ищецът не можел да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. В този случай вземането на ищеца-кредитор се доказвало със самия запис на заповед. Доколкото записът на заповед за 10 300.00 лева бил редовен от външна страна менителничен ефект и предвид недоказването по делото на възражението на К. К. Х. за връзката му с каузално правоотношение-връщането на стока и паричната равностойност на продадените стоки, той установявал съществуването на задължение в тежест на неговия издател. Ищецът не дължал доказване на каузалното правоотношение-било при неоснователност на относителното възражение на ответника, било при липса на заявено такова. В тази връзка със или без заявени от ищеца твърдения за каузална причина за издаването на записа на заповед искът бил основателен, защото бил налице редовен от външна страна менителничен ефект, издаден от К. К. Х., а по делото се установявали непогасени задължения към Е. Х. Л. произтичащи от каузалното правоотношение между нея и ответницата, чието изпълнение било гарантирано с издадения запис на заповед. С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Смолян при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. К. Х. е поставила правните въпроси за това следва ли съдът за разгледа заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяването на вземането по издадения запис на заповед, след като е приел за доказана връзка между записа на заповед и соченото от ищеца каузално правоотношение; за това каузалното правоотношение разкрива ли икономическата причина за възникване на менителничните сделки и определя ли тяхното основание; за това дали между юридическите факти, които пораждат каузалните и менителничните правоотношения съществува определена зависимост и при недоказана от ищеца кауза погасява ли се вземането по издадения запис на заповед; поемането на менителнично задължение балансира ли с придобиването на права по каузалното правоотношение, за да се възстанови имущественото равновесие и за това след като ищецът е въвел твърдение за наличие на кауза във връзка с издаден запис на заповед, която кауза не успява да докаже при предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и въпреки това съдът уважава претенцията му, допустим ли ще е последващ иск за осъждане на същия ответник за сумата по каузалното правоотношение за което ищецът вече е твърдял, че е издаден запис на заповед. Петият от така поставените въпроси не е включен в предмета на делото и не е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му. Затова съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, той не може да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян. Този въпрос би имал значение само в случай, че предмет на разглеждане по делото е и задължението на ответницата произтичащо от конкретното каузално правоотношение, какъвто не е настоящия случай. Вторият и третият въпрос са поставени общо, без да се сочи конкретната им връзка с делото, поради което също не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян. Първият и третият въпрос са включени в предмета на спора и са били предмет на разглеждане от въззивния състав при постановяване на решението му, поради което въз основа на тях би могло да бъде допуснато касационно обжалване. Същите обаче, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС следва да бъдат конкретизирани, като при това бъдат обединени в един въпрос, а именно за разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане в случаите, когато издателят на записа и длъжник по него оспорва задължението си с твърдението, че между него и поемателя не съществува каузално правоотношение, което да послужи като основание за поемане на задължението по записа, а също така и в случаите когато такова правоотношение се твърди от една от страните по спора или пък двете сочат различни каузални правоотношения и за това какви са последиците от недоказването на каузалното правоотношение във всеки един от тези случаи. Така конкретизирания въпрос е включен в предмета на делото и се решава противоречиво от съдилищата. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 448/08.11.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 340/2019 година по подадената срещу него от К. К. Х., касационна жалба с вх. № 221/17.01.2020 година и такова трябва да се допускане. На К. К. Х. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 206.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение