Определение № 199 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 112/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4312/29.12.2011 година на К. Р. Г. от [населено място] чрез адв.Ю.А. –АК Б. срещу Решение Nо 471 от 24.11.2011 година по гр.възз. д. Nо 758/2011 година на ОС- Благоевград, в частта, с която не е уважен ревандикационния му иск до заявената ½ идеална част от апартамент в [населено място]. Поддържа се, че решението- в обжалваната част, е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния, касаещо незачитане на двете саморъчни завещания в негова полза ,нарушения на процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса- може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради формулата, че собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга” и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата, се поддържа с довод за произнасяне от въззивния съд в противоречие с РешениеNо 158 от 20.02.1992 год. по гр.д. Nо 1290/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 1301 от 20.12.1991 год. по гр.д. Nо 1078/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 379 от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 40/2009 год. по чл. 290 ГПК- неотносимо, тъй като е дадено задължително тълкуване по въпрос за действителността, когато предмет на завещанието са несамостоятелни обекти на правото на собственост, а не идеални части или изцяло разпореждане на самостоятелен обект на правото на собственост, както и за необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона в областта на тълкуване на завещателните рапореждания. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- М. П. С. и О. Г. Ч.. Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 4267/23.12.2011 година, заявена от М. П. С. и О. Г. Ч., чрез адв.С. К.- АК Б. се иска отмяна на Решение Nо 471 от 24.11.2011 год. по гр.възз.д.Nо 758/2011 год. на ОС- Благоевград, в частта, с която е уважен ревандикационния иск на К. Г. за 1/12 идеална част от апартамент в [населено място], притежавана на основание наследство от баща му Р. Г. С., не е уважено възражението, че процесният апартамент е придобит изцяло на основание придобивна давност, както и в частта, с която е потвърдено прекратителното определение по иска и по чл. 30 ал.1 ЗН. Поддържа се, че решението- в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл.116 ЗЗД, чл. 79 ал.1 ЗС, чл. 30 ал.1 ЗН, чл. 193 ГПК, нарушения на процесуален закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК се поддържа, с довод, че по въпроса: за възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство и завещание от отношение на един и същ обект на едно и също лице, имащо двойното качество - на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата - напротив - Решение Nо 698 от 08. 06. 2011 година по гр.д. Nо 1281/2009 година на ВКС- I отд. Алтернативно, като защитна теза по делото е релевирано от М. С. правоизключващо възражения за придобиване на целия апартамент по давност в резултата на необезпокоявано владение наследствената част на К. Г., като е поставен въпроса: представляват ли кавгите и споровете, моралния тормоз, гоненето от жилището,външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението ,при доводи, че е разрешен в противоречие с Решение Nо 304/ 04.05.1995 г. по гр.д. Nо 75/95 год. ВС, Решение Nо 1049 / 2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.д,. Nо 5016/2007 год. на ВКС-V отд., Решение Nо 26 от 10.02.2009 год. по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд.- от чл. 81 ЗС. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, по обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на имота от 14 152 лв. ,поради което същите се явяват процесуално допустими. По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на К. Р. Г., настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. За да уважи иска за собственост само до размер на 1/12 идеална част, въззивният съд е приел, че макар и действително, саморъчното завещание на Р. С. в полза на К. Г. не може да се зачете, тъй с второто завещание е отменено частично първото и е посочено, че собствеността може да се придобие под отлагателно условие, приемайки, че приложимите правила са тези на чл. 39 вртв вр.с чл. 38 във вр. с чл. 17 ал.1 предл.-1 во ЗН и след като отлагателното условие не е настъпило то по делото ревандикационния иск не може да бъде уважен за завещаната част. Изведеният материално правен въпрос по въпроса- може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради формулата, че собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга” и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата ,е обуславящ изхода на спора, поради което настоящият състав намира, че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК съпоставимо с дадените разрешения на съдилищата по РешениеNо 158 от 20.02.1992 год. по гр.д. Nо 1290/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 1301 от 20.12.1991 год. по гр.д. Nо 1078/91 год. на ВС-I отд., и необходимостта от уеднаквяване на практиката по прилагане разпоредбите на закона за наследство в частната хипотеза по делото относно „условието” по второто завещание. Приетата теза по Решение Nо 379 от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 40/2009 год., постановено по чл. 290 ГПК е неотносима, тъй като е дадено задължително тълкуване по въпрос за действителността, когато предмет на завещанието са несамостоятелни обекти на правото на собственост, а не идеални части или изцяло разпореждане на самостоятелен обект на правото на собственост, както и за необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона в областта на тълкуване на завещателните разпореждания. По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на М. С. и О. Ч., настоящият състав намира, че по изведеният въпрос: за възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство и завещание от отношение на един и същ обект на едно и също лице, имащо двойното качество - на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, решението на въззивния съд не противоречие на Решение Nо 698 от 08.06.2011 година по гр.д. Nо 1281/2009 година на ВКС- I отд., постановено по чл. 290 ГПК, с което се приема, че общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон на цялото или на част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само, ако завещанието не е породило действие - това което всъщност в случая е приел въззивния съд. след като е съобразено решението, съставляващо задължителна практика, то не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК на касационното обжалване на решението на въззивния съд, в частта, с която е уважен ревандикационния иск за 1/12 идеална част от имота и не е уважено възражението за придобиване на имота по давност и в частта, с която е потвърдено прекратяване на производството по заявения иск на М. С. по чл. 30 ал.1 ЗН. Изведеният въпрос: представляват ли кавгите и споровете, моралния тормоз, гоненето от жилището,външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението, като обуславящ изхода на спора и с оглед на представената незадължителна съдебна практика ,сочеща на обратни на приетото от въззивния съд, а именно Решение Nо 304/ 04.05.1995 г. по гр.д. Nо 75/95 год. ВС, Решение Nо 1049 / 2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.д,. Nо 5016/2007 год. на ВКС-V отд.,с което се приема, че „наличието на спорове и кавги установяват явното упражняване на владението и са относими към преценката дали е опрочено. след като съсобственика е наясно със завладяването на имота, защитата следва да води до прекъсване на владението или до отстраняване от фактическа власт на имота и Решение Nо 26 от 10.02.2009 година по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд.-, с което по приложението на чл. 81 ЗС се приема, че „владението се прекъсва само ако то бъде изгубено за повече от 6 месеца” т.е. съответно оспорването на други лица не прекъсва съществуващото владение, оспорващите действия имат последица, само ако е налице хипотеза на чл. 116 б.”б” ЗЗД или оспорващите сами са наложили фактическа власт за повече от 6 м.” налага извод за основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът/ а в случая всеки един от касаторите / дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело в размер на 73 лв. / седемдесет и три лева/, вносима по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия