Определение № 30 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на НГ 02 ЕООД чрез пълномощник адв. С. А. срещу определение №1802 от 11.07.2022г по ч.т.дело № 1767/2022г на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподател срещу определение №261179 от 20.04.2022г. за спиране на образуваното по искова молба на жалбоподателя т.д. 294/2021г на Софийски градски съд ,на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК. От жалбоподателя е предявен иск да се установи ,че между ищцовото дружество като наемател и ответника «София Саут Ринг МОЛ» съществува наемно отношение за търговска площ по договор от 11.06.2013г и анекс кам него,който договор е продължил да обвързва страните след първоначалния срок съгласно условията в него, което съдът да приеме за установено и ответникът бъде осъден да премахне поставени заграждения на витринната част на наетото помещение в търговския център ,т.е предявен е и иск за реално изпълнение на негово задължение ,по който иск е било допуснато и обезпечение по чл.397, ал.1 т.3 ГПК преди завеждането на делото Основанието за спиране на производството е изтъкнато от съдилищата предвид предмета и висящността на образуваното преди завеждане на исковата молба т.д № 503/2020г на СГС,което висящо производство е между същите страни ,образувано по исковата молба на «София Саут Ринг МОЛ»ЕАД да се установи ,че наемното правоотношение с НГ 02 ЕООД е прекратено съгласно условията в договора от 11.06.2013г ,като съдът,освен така квалифицирания установителен иск ,е приел за разглеждане и осъдителен иск по чл. 233, ал.1 ЗЗД за връщане на наетата вещ.С определение №885 от 30.03.2021г по ч.т.д№889/2021г на САС е отменено определение за спиране на производството по т.д № 503/2020г на СГС като е констатирано ,че предметът и на двете дела включва установяване съществуването/несъществуването на наемното правоотношение между страните по договор от 11.06.2013г, което е общ правопораждащ факт за насрещните претенции по осъдителните искове, в който случай и съгласно разясненията в т.2 и т.3 от ТР №3/2016г от 22.04.2019г ОСГТК,поради наличието на общ правопораждащ факт при двете дела / като и по двете дела ищците са формурилани и установителен исков петитум за същото/ ,както и с оглед зачитане последиците на СПН, разрешението е да се спре последващо образуваното исково производство ,а не производството по образуваното по-рано т.д № 503/2020г на СГС. При идентични констатации относно предмета на двете дела и след служебна проверка(при която е констатирано ,че към 08.04.2022г т.д №503/2020г на СГС е обявено за решаване),с обжалваното понастоящем определение е потвърдено спиране на производството по т.д.294/2021г на Софийски градски съд ,на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.Към съображенията изложени от първоинстанционния съд,основани на ТР №3/2016г въззивният съд е добавил,че основанието за спиране е налице,след като по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт,които са от значение за предмета на иска по другото дело: в случая, налице ли е валидно наемно правоотношение за преиода след изтичане на правоначалния срок на договора за наем.Изтъкнато е ТР №8 от 07.05.2014г ОСГТК на ВКС.Идентичен е предмета на положителния установителен иск ,предявен от настоящия жалбоподател НГ 02 ЕООД и на отрицателния установителен иск,предявен от «София Ринг МОЛ» по т.д.№503/2020г на СГС. Касаторът оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно и поддържа,че установителния иск на «София Ринг МОЛ», предмет на т.д №503/2020г на СГС, макар производството по него да е висящо,не може да обуслови спиране на настоящето производство,тъй като е предявен за установяване на факт извън предвиден в закона случай (чл. 124, ал.4 ГПК)и поради това недопустим.Факт е твърдяното от ищеца по същото дело и оспорвано от касатора прекратяване на договора,възпроизведено в петитума на тази искова молба Спряното т.д№ 294/2021г на СГС е по иск за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните. В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е да бъде предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.4 ГПК за установяване на факта,че (дали) даден договор е прекратен.В изложение касаторът обсъжда и квалифицира исковете по двете дела, като изтъква и основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК поради очевидна неправилност на изводите на съдилащата. В отговор ответникът «София Саунд Ринг Мол» ЕАД оспорва основанието за допускане до касационно обжалване поради липса на произнасяне по поставения процесуалноправен въпрос Частната жалба е депозирана в срок, налице са и условията на чл.274, ал.4 ,във вр. с чл. 280,ал.3 т.1 ГПК Върховен касационен съд ІІІ г.о, намира че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Не е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос. Формулираният въпрос няма обуславящо за изводите на съда значение по предпоставките на чл. 229, ал.1 т.4 ГПК.Въззивният съд не е възприемал, нито е имал допустимите предпоставки да възприеме доводите на касатора,че обусловилото спиране на настоящето дело исково производство е с недопустим предмет,предвид ограничението в чл.124, ал.1 т.4 ГПК за установяване на факти по исков ред.На тези доводи въззивният съд е отговорил предвид фактите по делото и като мотивирано е прел, че предмет на иска по преценяваното висящо дело не е установяване на факти, а на права,които сочените юридически факти пораждат, променят или погасяват,като принципно се е позовал и на относимата установена практика на ВКС(ТР №8/2014 ОСГТК, реш. №416/2015г на ВКС).Квалификацията на иска, включително преценката дали се иска установяване на факт по съдебен ред,или съществуване /несъществуване на правоотношение ( какъвто е случая, когато сочен от ищеца факт има значението на правопораждащ или правопогасяващ юридически факт),дава този съд,който разглежда делото.Висящността на делото се съобразява от съда пред който е образувано съдебно производство,което подлежи на спиране съгласно чл. 229,ал.1 т.4 ГПК Така е подходил и въззивния съд при съпоставяне предмета на двете дела и предпоставките за спиране на производството, като е приложил процесуалните норми съгласно установената практика на ВКС. Въззивният съд не е приложил закона в негов несъществуващ, или обретен смисъл.Поради това не е налице и основание за допускане на оспорваното определение до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност, каквато Върховен касационен съд ІІІ г.о, не констатира. Воден от изложеното,Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о