Определение № 246 от 14.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 970/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 57 от 21.02.2014 г. по т.д.№ 410/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 524 от 19.11.2013 г. по гр.д.№ 629/ 2013 г. на Пазарджишки окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното производство е протекло като гражданско по общия исков ред, а не по реда на глава 32 на ГПК и въззивният съд е възприел спора като граждански, независимо, че страните по спора са търговци, затова образуваното дело е гражданско. Счита, че следва да се приложи критерият за гражданско дело по чл. 280 ал. 2 ГПК и касационната жалба, разгледана по този ред, е допустима. Иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане на касационната жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] възразява, че делото е търговско, тъй като сделката е търговска - и по предметен, и по субективен критерий. Поддържа, че исковете са разгледани по общия ред от първоинстанционния съд, защото правилата, установени в ГПК в глава 32 - специално производство по търговски спорове - са приложими за разглеждане на искове с цена над 25 000 лв., по арг. от чл. 104 т. 4 ГПК. Сочи, че търговски дела по спорове под 25 000 лв., са родово подсъдни на районния съд и се разглеждат по общия ред, а особеното исково производство по чл. 365 и сл. ГПК е приложимо за дела, които като първа инстанция с оглед цената на иска, се разглеждат от окръжен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение, с което е отменено обжалваното решение и е постановено друго, което е отхвърлен искът за 7527. 40 лв. - възнаграждение по договор за изработка и решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за 2057 лв. - обезщетение за забавено плащане. Изложени са съображения, че договорът за изработка е сключен между търговци, което определя търговският характер на делото и цената на всеки от исковете е под минималния праг за достъп до касация 10 000 лв. по чл. 280 ал. 2 ГПК. Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове с цена до 10 000 лв., първият за възнаграждение по договор за изработка на мебели, сключен между търговци, единият от които по занятие произвежда и продава мебели, затова съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като е разгледано от първоинстанционния съд по реда на общото исково производство. Съгласно чл. 104 ал. 1 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава 32 ”Производство по търговски спорове” се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 - т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. - от районния съд, в който случай се прилага общия ред, но от това не следва, че делото не е търговско. Търговското дело по спор между страните - търговци, е образувано по искове с цена до 10 000 лв., родово подсъдни на районния съд, и е разгледано по общия ред, защото особеното исково производство за търговски спорове по чл. 365 и сл. ГПК, е приложимо за дела, които като първа инстанция с оглед цената на иска, се разглеждат от окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение