Определение № 1018 от 02.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ИВКОН СТРОЙ“ ООД чрез адв. В. В., срещу определение № 170/ 21.01.2026г., постановено по в.ч.гр.д. № 140/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната му част определение № 5065/15.12.2025 г. по т. д. № 1580/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК да му бъде присъдена сумата за разликата над 400 лв. до 4000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че като ответник по производството при прекратяване на делото има право на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изтъква като довод, че въззивният съд не е взел предвид всички извършени процесуални действия, както и материалния интерес по делото / над 40 000 лв./. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване, отмяна на определението, като му бъде присъдена допълнително сумата от 1840,65 евро / с левова равностойност 3600 лв./ - адвокатско възнаграждение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „При разглеждане на възражение по чл. 78, ал.5 ГПК следва ли съдът да вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа на който делото е прекратено и обвързан ли е от минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г.?“; 2. „Длъжен ли е съдът при направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение да изследва и анализира/прецени и фактическата и правна сложност на делото, и да изложи мотиви по тях?“; 3. „При преценка за адекватността на договореното адвокатско възнаграждение съобразими ли са действително извършените по делото процесуални действия от упълномощения адвокат?“. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос противно на практиката на ВКС, обективирана в определение №6015/20.12.2024 по ч.гр.д.№2577/2024г., 3 г.о., определение №5965/19.12.2024г. по ч.гр.д. №4348/2024г., 4 г.о. и др., по втория въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 5965/19.12.2024г. по ч.гр.д. №4348/2024г., 4 г.о., а по третия въпрос – в противоречие с определение № 253/29.05.2017г. по ч.т.д.№ 2614/2016г. на 1 т.о. на ВКС. Ответникът „ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД“ ЕАД е подал отговор на частната касационна жалба от 04.02.2026г. чрез процесуалния си пълномощник – юриск. И., в който оспорва същата по подробно изложените доводи. Твърди, че за дължимостта на разноските следвало да се произнесе съдът едва след приключване на спора по същество, а в случая спорът бил висящ пред арбитражен съд, за което прилага удостоверение от АС при БТПП. Наред с горното изтъква, че възнаграждението, претендирано от жалбоподателя, е прекомерно по размер, но е и глобално договорено, тъй като касае и защита срещу обезпечителните мерки, за което производство не може да бъде присъдено преди произнасяне по основателността на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с определение от 05.12.2025 г. производството по т. д. № 1580/2025 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено поради наличие на арбитражна клауза, като не са присъдени разноски на ответника, въпреки отправеното искане и обективиран към отговора на исковата молба списък по чл. 80 ГПК. Счел е, че с обжалваното пред него определение № 5065/15.12.2025 г. по т. д. № 1580/2025 г. Софийски градски съд е изменил определението си от 05.12.2025 г. в частта относно разноските, като е осъдил „ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД” ЕАД да заплати на „ИВКОН СТРОЙ“ ООД, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 400 лв. - разноски за адвокат в производството, а искането за присъждане на сума за адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лв. до претендирания размер от 4000 лв. е прието за неоснователно поради възражение на противната страна за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е приел, че следва да бъдат приложени принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1/2004г., когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК, а водещи следва да бъдат фактическата и правна сложност на съдебното производство, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие. Софийски апелативен съд е приел, че възнаграждението не следва да се обвързва само с материалния интерес, тъй като той не обуславя фактическа и правна сложност, каквато липсва в случая. Въззивният съд е изтъкнал, че правилно е съобразено от първата инстанция, че производството е прекратено поради възражение за обвързваща арбитражна клауза, като етапът на развитието на производството към момента на прекратяването е размяната на книжа (препис от исковата молба), а този ранен етап от развитие на съдебното производство предполага намален размер на адвокатско възнаграждение, останалата част от което можело да бъде присъдена в хода на последващото арбитражно производство. С така изложените мотиви е постановил обжалвания въззивен акт. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр.2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Поставените от частния жалбоподател въпроси са взаимосвързани, поради което следва да бъдат разгледани общо, тъй като касаят критериите за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и обстоятелствата, които се преценяват от съда. Същите са обуславящи с оглед разрешения от въззивния съд с атакуваното определение спор относно дължимия от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение при възражение за прекомерност, поради което удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Питанията следва да бъдат обобщени като един общ уточнен въпрос по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Този въпрос съответства на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, като е налице и соченото от касационния жалбоподател допълнително селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция на същата/, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС, намерила израз в определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Съгласно решение С - 438/22 на СЕС и последващата практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, които могат да служат само като ориентир. В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, постановено след цитираното решение на СЕС, е прието, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да са само ориентир при определяне на възнаграждението, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид горния отговор на правния въпрос, обжалваното въззивно определение се явява частично неправилно и следва да бъде частично отменено. Въззивният съд е намалил възнаграждението на страната до размер от 400 лв., като настоящият съдебен състав намира, че възприетата сума е несъответна на горепосочените критерии. Намаляването му до този размер не е съобразено с осъществения обем на правна защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като в производството са предявени две обективно съединени искови претенции, съответно за сумата от 37 263,60 лв. и за 2 887,72 лв., и възнаграждението, посочено като ориентир в Наредба № 1/2004 г., възлиза с оглед цената на исковете на сумата от 5063,82 лв. /с включен ДДС/. В случая делото е прекратено поради отвод за неподведомственост след подаването на писмен отговор от ответника, в който са релевирани конкретни доводи за наличие на арбитражна клауза, които са били и оспорени от противната страна и обсъдени от съда в определението за прекратяване. С оглед концентрационното начало и преклузиите в ГПК, в отговора на исковата молба ответникът следва да изложи изчерпателно доводите си относно фактите и доказателствата, поради което макар процесуалните действия на страната в случая по делото да се изразяват само в подаване на писмен отговор, то подаването му е свързано със значителна предварителна подготовка. Следва да се отчете и че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се извършва към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, в който смисъл изрично в определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС, е прието, че в закона не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от обективната деликтна отговорност по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, извън хипотезата по чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, ищецът трябва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. При осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи по размер само за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, която е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти, способите за тяхното доказване, а също така и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено на ответната страна при направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразно всички относими критерии следва да е в размер на 511, 29 евро / с левова равностойност 1000 лв., с включен ДДС/, а не в размер на 400 лв., както е приел въззивният съд. За разликата до пълния претендиран размер искането се явява неоснователно, тъй като видно от представения договор за правна защита от 26.11.2025г. посоченото като заплатено адвокатско възнаграждение общо от 4000 лв. е не само за защита по процесното дело, но и във връзка с процесуални действия по обезпечителното производство, а тези разноски ще се присъждат с оглед изхода на спора по същество от арбитражния съд. Горното обуславя частична отмяна на определението на САС за сумата от 306,78 евро / с левова равностойност - 600 лв./, като бъде изменен акта относно разноските чрез допълнително присъждане на горепосочената сума, а в частта за разликата до пълния претендиран размер от 4000 лв. - адвокатско възнаграждение, определението следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,