Определение № 11299 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. Х., гражданин на Украйна, чрез пълномощника адвокат К. Кръстевич, против определение № 27 110 от 12.08.2025 г., поставено по адм. дело № 8331/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 4432 ПАМ-24 от 30.07.2025 г. на Директора на регионална дирекция "Гранична полиция"- Бургас, с която на чужденеца му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „Експулсиране - Република Турция“ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита за незаконосъобразен извода на съда за липса на правен интерес от обжалването. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът - директорът на регионална дирекция "Гранична полиция"- Бургас, не изразява стовище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 230 АПК, а по същество - за неоснователна. АССГ е сезиран с жалба от А. К. Х. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. рег. № 4432 ПАМ-24 от 30.07.2025 г. на Директора на регионална дирекция "Гранична полиция"- Бургас, издадена на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, за това, че на 27.06.2025 г. в гр. Бургас, второстепенен път № 992, противозаконно подпомогнал 6 чужденци, без документи за самоличност, самоопределящи се като граждани на Мароко, да преминат в страната, като деянието е извършено с цел имотна облага- престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.5 и т.6 вр. ал.1 от Наказателния кодекс. Освен налагането на ПАМ „Експулсиране“, в заповедта е посочено, че предвид опасност, че може да бъде осуетено или сериозно застрашено изпълнението й, на основание чл. 60, ал. 1 АПК се допуска предварителното й изпълнение. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че заради правното основание за издаване на заповедта, същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗЧРБ, тъй като не е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред. Поради това, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, а не по силата на изрично съдържащото се в нея волеизявление на органа по чл. 60, ал. 1 АПК и за жалбоподателя липсва правен интерес от защита по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, защитата следва да се проведе по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Посочено е, че искането не може да бъде разгледано като такова по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, при липсата на оспорване на заповедта за налагане на ПАМ. Определението е правилно. Съгласно чл. 46, ал. 4 вр. ал.2, т.3 ЗЧРБ, подлежат на незабавно изпълнение заповедите за експулсиране, с изключение на случаите, когато са издадени на основание сериозна заплаха за обществения ред. Несъмнено процесната заповед не е свързана с такава заплаха, а мярката е наложена заради незаконно въвеждане в страната на лица, предвид описаните факти, и правното й основание - чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ: налице са данни за извършвано незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. При тази нормативна регламентация, при предвидено в закона предварително изпълнение на заповедта, е недопустимо същото да бъде атакувано с жалба по чл. 60, ал. 5 АПК, независимо, че в акта е инкирпорирано разпореждане за предварително изпълнение. по чл.60, ал.1 АПК. Жалбата срещу предварителното изпълнение на акта, допуснато от закона е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Както правилно е посочил и АССГ, в тези случаи защитата следва да се проведе по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно поддържаното в частната жалба твърдение, че решаващият съд не е извършил дължимата служебна проверка досежно това оспорена ли е самата заповед с рег. № 4432 ПАМ-24 от 30.07.2025 г. на Директора на регионална дирекция "Гранична полиция"- Бургас, пред съда. Напротив, съдът е извършил констатация, че видно от съдържанието на жалбата, искането, което е отправено, е само за отмяна на спиране на предварителното изпълнение, но не визира отмяна на акта. Що се отнася до представеното с частната жалба доказателство- извлечение от доставчик на електронни услуги- gmail.com, същото не доказва същинско депозиране на жалба срещу горепосочената заповед пред съда, с входящ номер и дата. По тези съображения, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав