Определение № 424 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1660/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място] против решение № 152 от 18.03.2021 г. по т. дело № 47/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Ст. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. По същество излага съображения и за това, че подадената касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. Ц. е поддържал основание по чл.280,ал.2, предл.3-то. Възпроизвел е оплакванията си в касационната жалба, като чрез тях, с оглед защитната си теза, подробно е развил оплаквания за несъгласие с правните изводи на съда, възприети от него като извод на състава, че особеният залог имал действие не от момента на вписването, а от момента на сключване на договора, като не било съобразено още, че когато процесният особен залог бил вписан, то вече било налице вписано обезпечение на вземането, макар и няколко минути преди това т.е. според касатора вземането му вече било обезпечено с друг особен залог. Това страната е окачествила като „ явна необоснованост на фактическите изводи“ и от там е изведено и наличие на основанието. Възпроизведени са и разгледаните в касационната жалба доводи за това, че след като веднъж вземането на касатора е било прието изцяло като обезпечено, то това означава, че същото е формирано по този начин, поради което и не може да бъде оспорвана част от обезпеченията, а стойността на заложените далекопроводи можела да бъде установена едва след продажбата.Страната е поддържала още, че въззивният съд се е произнесъл и по въпросите „Към кой момент договора за особен залог се счита учреден, към датата на неговото фактическо подписване или към момента на неговото вписване в ЦРОЗ, съобразно разпоредбата на чл.2,ал.1 от ЗОЗ“,2 / „Как се определя поредността на особените залози върху различно имущество, а именно от поредността на вписването им по аналогия на чл.14,ал.1 ЗОЗ или по друг ред, когато помежду им има конкуренция във времево отношение.“ 3/ Когато в едни и същи ден и в едни и същи час, но в различни минути са вписани в ЦРОЗ два договора за особен залог върху различно имущество, обезпечаващи едно и също вземане на един и същ кредитор, първия по време вписан договор за особен залог, е породил действие, обезпечавайки вземането на кредитора“. Поставени са още четири въпроса в същия смисъл- свързани с момента, от който поражда действие особения залог, както и относно това коя част от вземането обезпечават различните договори за особен залог и посочването на това в договорите. Основанието, което е поддържано във връзка с тези въпроси е чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изведено от касатора от твърдение за липса на формирана съдебна практика по тях. Направени са и оплаквания за неправилност на изводите на състава. Касаторът накрая на изложението си е поддържал и основание за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес на ищеца, с оглед твърдението му, че вземанията / предмет на процесния обособен залог/ от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ били прехвърлени на „Чез Тейд България“ ЕАД и така били извън масата на несъстоятелността. Посочено е, че синдика на несъстоятелното дружество- ответник по спора е предявил иск срещу приобретателя на вземането по чл.647,ал.1, т.3 ТЗ, поради което е искано и спиране на производството по чл.229,ал.1, т.3 ГПК. Посочено е още и това, че ищецът е включен в списъка за приети вземания в срока по чл.688,ал.1 ТЗ, поради което и съгласно чл.688,ал.2 ТЗ същият не може да оспорва вече приетото вземане на касатора.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Макар и да е посочил основанието по чл.280,ал.2, предл.2 ГПК на последно място в изложението си, доводите по него следва да бъдат разгледани в началото, тъй като недопустимостта на обжалваното решение е порок, предхождащ разглеждането на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, който съдът служебно обсъжда и без тези основания да са налице. В разглеждания случай, касаторът е повторил разбирането си, поддържано в цялото съдебно производство за липса на правен интерес на ищеца от завеждане на иска, като е прибавил към него за първи път с изложението си пред ВКС и наличие на висящност на спор, който счита относим към повдигнатия правен спор, отново с оглед на този интерес. Не се обосновава извод за недопустимост на съдебния акт. Първото основание, сочено от касаторът за недопустимост на решението на въззивният съд е поддържаното от него, че за ищецът не е налице правен интерес от завеждане на иска, поради това, че с договор за цесия от 21.06.2018г., длъжникът е прехвърлил на ЧЕЗ „Трейд България“, правата заложени с процесния договор за залог. Страната е защитила това свое разбиране с довода, че тези вземания, поради така сключения договор за цесия не са част от масата на несъстоятелността и съответно кредиторите не могат да се удовлетворяват от тях. В тази връзка е посочила, че заведеното от синдика дело с предмет действителността на този договор за цесия с правно основание чл.647,ал.1,т.3 вр. ал.2 ТЗ и чл.135 ЗЗД, все още е висящо, поради което следвало настоящето производство да бъде спряно. Такова възражение, респективно искане по чл.229 ГПК не е правено пред въззивния съд, макар и делото да е било висящо към този момент. Доводът не обосновава извод за недопустимост на обжалваното решение, поради това че, така предявения от синдика иск не е отхвърлен, като единствено това обстоятелство, би имало значение за правния интерес на ищеца. Правно необоснован е и развития довод за недопустимост на решението, сведен до това, че с оглед разпоредбата на чл.688,ал.2 ТЗ, ищецът е предявил недопустим иск. Доводът е правно необоснован. Това, че ищецът е предявил своето вземане в срока по чл.688 ГПК, не го лишава от правото да заведе иск по чл.646,ал.2, т.2 ТЗ, какъвто е разглеждания. Страната неправилно тълкува разпоредбата на чл.688,ал.2 ТЗ, която касае различно от поддържаното ограничение на правата на кредитор, заявил своето вземане в срока по посочената норма, касае се за оспорване на вземане – като съществуване, размер, респ. оспорването му по реда на възражение по чл.690, респ. иск по чл.694 ТЗ, а не за предявяване на преферентен иск каквото ограничение нормата не предвижда. С оглед изложеното се налага извод, че оплакването за недопустимост на касатора е неоснователно, а решението е допустимо постановен съдебен акт. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на разгледаните в касационната жалба оплаквания, за това, че въззивният съд неправилно приел, че вземането му към момента на вписване на другия особен залог вече било обезпечено, поради което не били налице предпоставките по чл.646,ал.2, т.2 ТЗ. В тази насока и фактически невярното твърдение, с което е обосновавал оплакването си, че съдът в нарушение на чл.2, ал.1 ЗОЗ бил приел, че процесния залог бил учреден не от момента на вписването му, а от подписване на договора. Въззивният съд не е правил такъв извод, същият е обосновал мотивите си с това, че двата договора за особен залог са сключени на една и съща дата, обезпечават едни и същ дълг, и са вписани в ЦРОЗ в едни и същи ден и час., като и в двата договора е посочено, че обезпечават едно и също вземане в цялост, а не части от него. Така е направен и решаващият извод, че към момента на сключване на процесния договор длъжниковото имущество не е било обезпечено. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата частично е възпроизвела, но не се е съобразила със съдържанието му-очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната изцяло е развила като основание за неправилност на акта, с доводи по чл.281 ГПК, които са ирелевантни към разгледаната дефинивност на основанието. Няма такава относимост и фактически невярните твърдения за мотиви, каквито съдът не е развивал. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Поставените въпроси от касатора не са релевантни, тъй като съдържателно, разглеждат неговото разбиране, в контекста на защитната му теза, вече разгледана, като довод за очевидна неправилност на решението. Същите, обаче, са неотносими към правните изводи на състава, изрично разгледал оплакването / изцяло свързано с всеки едни от въпросите, третиращи идентични доводи / за това, че спорният особен залог е обезпечил вече обезпечено вземане. Извън това, дори и да бъде изведен правен въпрос, страната не е обосновала допълнителен критерий. Разбирането й за поддържаното основание е свързано единствено с довода, че е достатъчно общото посочване за липса на съдебна практика по тези въпроси. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага изложени изрични съображения, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика на ВКС / ТР ОСГТК №1/09г. –т.4/ негова дефинитивност, като липсата на формирана практика, може да бъде един от доводите за необходимост от тълкуване на приложима правна норма, но не и самостоятелно обосноваващ основанието, с оглед посоченото задължително тълкуване на ОСГТК на ВКС. Страната не е развила доводи в тази насока. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация „Ню енерджи Сълюшънс“ ЕООД следва да бъдат присъдени поисканите и установени документално разноски по спора в размер на 50 000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение