Определение № 332 от 04.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 317/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. от В. против определение от 7.02.2011 г. по ч.гр.д. № 1100/2011 г. на СГС в частта, с която се потвърждава разпореждане от 25.05.2010 г. по гр.д. № 23566/2010 г. на СРС, съдържащо се в издадената заповед за изпълнение от 25.05.2010 г., с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изп.лист срещу Л. да заплати солидарно[населено място] строй комплекс ЕООД на Бул инс АД сумата 7 648.14 евро, ведно със законната лихва и разноски. Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че не са обосновани критерии за допускане до разглеждане по същество, както и че същата е неоснователна. В частната касационна жалба, вместо в изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът за определяне падежът на записа на заповед, е решен от въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното. По въпросът за определяне падежът на записа на заповед, СГС не се е произнесъл в противоречие с опр. № 146/23.03.2009 г. по ч.т.д. № 125/2009 г. на ВКС-І т.о. Падежът на записа на заповед не е отразен по два начина: на предявяване-по чл.486,ал.1,т.1 ТЗ и на определен срок след издаването-по чл.486,ал.1,т.3 ТЗ. Същественото е, че в случая, в записа на заповед, падежът не е определен на предявяване-чл.486,ал.1,т.1 ТЗ, а само на представяне с оглед определяне началото на определения срок след издаването-чл.486,ал.1,т.3 ТЗ. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.